нямам представа в коя цветова гама бедствения код за днес, обаче на мен вече ми писна от зимата представях си разни кънки, ски и снежни човеци, но временцето навън и непрестанно обновяващото се инфо за нови минусови температури рекорди (а и личния ми опит от първа ръка), ме карат да си мисля по скоро за `след утрешния ден` -прекрасен, апокалиптичен филм с денис куейд, който няма да гледам втори път ужас, просто да не се правя на изненадан кмет на столицата и аз, обаче не си спомням такъв студ и зима от детството ми – ще кажеш, че говоря за време отпреди сто години, но, както и да го гледаш – все си беше в миналия век, когато, ех, когато, такива зими имаше, ей! DD тъй или иначе – стига толкова зима, а? все си мислех, че окей, след като избутаме яуари, все ще преживеем февруари – нали е по къс – а от март месец положението започва да се оправя, колкото и кисела и незадоволена да е баба ви марта но студа и вятъра навън бързичко ми секват ентусиазма и зимата пордължава да ми изглежда все така тегаво продължителна, пък и, де да знам, денис куейд си има други занимания и ангажименти, ако, не дай си боже, вземе, та астъпи абсолютната зима… спирам  филмите до късно през нощта и точка!

но пък, грейне ли слънчице, грейвам и аз днес реших, каквото ще да става, че излизаме с малкия и шейната(горкото, и то откача вкъщи вече – нали бяхме болни съвсем доскоро и двамата, и мого-много не сме си показвали носовете навън).   снегът не беше кой знае колко подходящ за спускане с шейна, познай кой влезе в ролята на двигателя с вътрешно горене, едва пъплехме, но пък, за сметка на това, малкия възторжено пищеше: `варда-а-а-а-а` смех а аз откапах   после пък си направихме палатков лагер вкъщи – разбирай одеало върху главите ни, малкия свети с ференче, а аз чета книжките за фермичката `ябълково дръвче` сега малкия змей спи, аз блажено пия чаша прекрасен чай, и си мисля, че апоследък прекалявам с розовото. ето за какво говоря:

истинска розова диверсия, нали? но не мога да отрека, че този цвят, колкото гърли и лигав да ми е на моменти, ми създава много приятно и свежо усещане. в крайна сметка, като навън е зима, поне да извикам лятото на работната си маса:D

не веднъж съм казвала колко мого харесвам тази прекрасна `уилоу с дете` оцветих я с моливи – derwent coloursoft – много ми харесва да работя с тези моливи! изключително меки са, цветовете се нанасят чудесно един върху друг, а тук ги бледирах с гумен тампон и бебешко олио. върху рокличката на уилоу нанесох много тънък слой разредени течни перли – получи се много изящен блестящ ефект, който, за съжаление, не е ясно видим на снимката. реших да сложа изображението в рамка – направих я с бордюрен пънч на heyda.

i have colored this wonderful `willow with todler` with my `derwent colorsoft` pencils, and  blended colors with baby oil. i added some dilute liquid pearls on the dress of willow, i’m sorry that the pictures cant be seen shining graceful effect that i got. i made a frame around the image using my `heyda` border punch.

това разкошно копче отдавна седеше в кутията с крафтърските джаджи и чакаше да бъде използвано, тук – като страхотен възел за фльонга. разбира се, и задължителната карфица – отново в розово, за да пасва на цялостната абракадабра все пак, за да смекча малко положението, сложих мъничко марля зад панделката – все повече ми харесва да използвам този уж непривичен материал в картичките си, защото много ми допада небрежния shabby chick ефект, който придава на проектите.

this gorgeous button is from my stash. i love to use buttons as bow knots! i put hand-made ​ hat-pin – in pink again, to matchin line with the ribbon, and put a piece of cheesecloth because iwanted to achieve ‘shabby chic’ effect.

някак си, без цвете или цветя даден проект ми се струва незавършен реших да се пробвам да направя сама цветчета sakura, какво ще кажеш, дали съм се справила с тъй изящните вишневи цветчета

i decided to make sakura flowers to put on this card. ive using my woodware punch.  instead of stamens on the blooms i sewn tiny pearls.

много ме радва тагчето – то е част от дизайна на  `dovecraft tea house`.

въобще, много родова работа се получи, наистина, но странно, като за човек като мен, който си пада по топлите земни цветове и синьо-зеленикавата студена гама, тази розова диверсия страшно ме кефи ;D надявам се да се хареса и на теб!

с тази картичка ще играя в няколко предизвикателства:

charisma cardz challenges – 3 – prety in pink

crafty cardmakers – 60 – beads

cute card thursday – 201 – you`re a gem

stamptacular sunday – 149 – diamonds or pearls

та, толкова засега от мен! мерси, че се отбихте!

thanks for having stopped here! i wish you harmony and stay warm!

hugs!

Natasha

how you doing? here with me is a lovely winter – snow raining,  outside is a winter wonderland! trees were buried under thick snow blanket, the air is fresh and cold … and i’m still closed at home and fight the flu! bummer! this annoys me because the weather outside is perfect for sledding, for making snowmen and snow angels, but for now, i can enjoy the beautiful winter  only the window. but my problems are minor – i sincerely hope my boy, which also fell ill, to feel bether soon, without serious complications and antibiotics. my dear child! we dont like to stay closed – believe me, it can make us chase our tails! : D so, my mum gave me tea from a great bulgarian herb – called plantain (very interesting thing, in my language name of the herb comes from the word ‘life’), so i think that soon we will be better.

but my mojo began to slowly return from sick leave. here what i got today:

i was inspired by challenge 93 of  city crafter chalenge blog – beautiful sketch by linda – so i will show my humble card to ladys in cccb. also, i will play in stamp with fun – challenge 144 – cute vintage , and in creative inspirations 147 – anything goes. i hope you like my humble card! here is some more details:

i have colored this cutie with my derwent coloursoft pencils – lately i am totaly adicted to coloring in craft

roses are from my stash. beautiful backround paper are from dovecraft `teahouse` set,  i love it!

i hope you like my card, and thanks for having stoped here! i wish ypu harmony, and be healthy!

hugs!

Natasha

не знам защо се получава така. всяга година, всеки декември след определена дата, си казвам, че идва новата годиа, следваща, ще бъде по-добра и  по успеша, по-по-по от предишната и така нататък.

и не знам защо, ама напарво с календарна точност, вска година, горе долу в средта – края на януари получавам стряскащия на момети шамар, че ако искаш да разсмеш господ, си направи планове.

ако има нещо на света, което искрено ме вади от кожата, това е човешката наглост. онази наглост, която си мисли, че има право да изисква, но без да дава, че си й длъжен с нещо, онази наглост, която се разполага в собствения ти дом и си качва нахало мръсните крака на масата, докато ти вменява мнението си,  с което не само, че не си съгласен, но и въобще не желаеш да чуваш, онази наглост, която те изнудва да си толерантен към финансоите й проблеми, несбъднати мечти и бъдещи планове, онази наглост, с която не можеш да говориш адеквато и нормално като с интелигенте събедседник, а използва купища лафове, по приложими за лигава турска сапунка, но онази наглост, която няма да се лиши от житейските благински, за сметка на твоя джоб. по дяволите. нима мен някой ме пита как си гледам детето? дали не съм лишила семейството си от почивка на хубаво място, за да мога коректно да си платя данъците и таксите? не, нали? но пък, за сметка на това, освен да се грижа за собственото си дете, аз трябва да `осиновя` още определена бройка хора, които са свикнали да си живейкат на `аквото дал господ`. да, ама няма да стане. хванала съм се за меча много сериозно, малко остава да го извадя от ножинцата и да почнат да падат глави наред. не мога, просто не мога да съм толерантна към нагли хора, които ме насилват и притискат буквално в ъгъла да се съобразявам с отвратителния им, злобен егоизъм. няма да стане.

не знам дали съприкосновенията ми с  хора и институции тези дни и съответстващите скъсани нерви, обаче нещо защитната ми програма се сбъгяса жестоко, и взех, че дропнах от някакъв гаден вирус. скъсах се да кашлям, проточих два лакътя сополи, и в общи линии, имах усещането, че мозъка ще ми изтгече през носа. два дни след мен малкия ми изкара акъла с едни температрни рекорди – мамата си трака! две нощи бях на вахта, за да се дебнем с температурата на детенце, а аз забравих, че самата аз не съм добре. да му се невидяло понякога ми се искаше и аз да мога да вдигна ръце в драматичен жест, сякаш са пречупени криле на красива птица, и безпомощно да пророня, че не мога повече. понякога ти се иска и другите да се сетягт, че ти също си човешко същество, че се изморяваш, огладняваш, имаш нужда от сън, имаш нужда от почивка, че просто ти се иска някойй да те отмени. но, не човек, а майка, както би казала приятелката ми астилар. веч трети ден слушам как малкия се скъсва да кашля, а на мен ми се скъсва сърцето всеки път, когато това стане, искрено се надявам да мине леко и да няма нещо по сериозо… самата аз вече зобам антибиотици и кашлям юнашки, надявам се да ми се размине брохопневмонията или, не дай боже, нещо по страшно, плаша се за малкия да няма някакви усложнения след като и аз не съм добре, но няма опция да го отделя някъде другаде, докато се оправим и двамата, а малкия ми разбойник е страхотна драма, когато опре до даване а лекарства, въобще, главата ми ще се пръсне!

та, не претедирам, че картичката, която ще ти покажа след малко, е нещо кой знае какво – да речем, че просто дърпах някакви материали от кутиите и ги сглобявах в едно, за да се държа будна. ето за какво става въпрос:

картичката по скоро прилича на торта, но нарочно я напълних с детайли, джвъчки и украшенийца – когато гледам да не мисля за нищо, гледам да държа ръцете си заети. ето по близки детайли – разбира се, оцветяването върху крафт все още не ми е писнало:

с тази картичка ще играя, въпреки всичко, в

sketc n stash – sketch 79

papertake weekly – buttons, bows, bling and blooms

deep ocean challenge blog – challenge 17 – sparkle

та, така стоят нещата…

здрасти. днес ще покажа първата картичка за рожден ден за годината, а със сигурност – ще е началото на дълга, дълга, много хубаво дълга серия като се замисля… вречето си лети удски бързо – тема, която напоследък мого често ме кара да се замислям за преходността на някои неща, а и непреходността на други… тези ди бяхме на рожден ден на наше старо приятелче, и за момент тази истина ме тресна като парен чук между веждите – как времето наистина препуска като див кон, но някои неща си остават същите… събитието се вихреше във вездесъщия  рок клуб `fans`,  (истиско местенце на силата, където определено се е случвала история), и за момет, докато прекрачвахме през плътните плюшени завеси на входа, а отвътре ни посрещнаха `ер голям` с блестящо изпипани кавъри на `хелоуин`… леле, как минава времето, наистиа! сякаш беше преди две седмици, когято аз и любимия ми куфеехме пак там на друга любима група, и въпреки, че се познавахме от 15 години, в този клуб няколко часа по-късно разбрахме, че е желаем да се разделяме повече, сред точно тези приятели – хора, които дори и да не си виждал години, когато се срещнете, все едно сте се разделили вчера на по халба бира.   но годините си летят и нещата се променят – ние първи излязохме по майчиство от компаията, една наша любима двойчица вече си има второ детенце, други тепърва ще стават мама и тати, а трети скоро ще се женят, всеки с неговия си живот и ежедневие, а вчера самата аз открих първия истински бял косъм в гъстата си, тъмно кестенява грива… но сме си същите… пък и нали казват, че всеки бял косъм в косата е един истински щастлив ден очаква се скоро във фейсбуко да лъснат снимки от мястото на събитието – модери времена, а – преди години лафа за готино прекаран купон беше `утре ще пише по вестниците какво съм правил`, сега чакаш да се тагнеш по снимките в социалата мрежа. о, времена, о, нрави!

та, стига съм се отплесвала в меланхолично носталгични размисли за отлитащото време (чиято дължина е ужасно субективно поятие, в зависимост от това от коя страна на вратата на тоалетата се намираш ). крайно време е да покажа вече готовото издевие – така де, на вълна рожде ден съм:

напоследък много си падам по скеч-картички – тази тук е скроена по скеча наthe sketchy challenges – sketch 14, който, при по-вниматело взиране, може да се открие и в моя проект , така че ще я покажа там.

а тъй като темата е `рожден ден`, ще покажа картичката и в charisma cardz challenges -  1 – happy 3rd birthday, charisma!  този чудесен блог празнува три годинки, така че, да речем, това е моето честито към тях.

също, ще играя и в penny black satirday challenge – week 184 – anything goes

та, така! благодаря ти, че се отби, надявам се това, което видя тук, да ти е харесало!

всичко най-!
thanks for stopping by!

hugs!

Natasha

здрасти!

не знам дали усещаш, но въпреки студа и вятъра навън, във въздуха се носи лекото, но съвсем осезатело усещане за свежест, за намек, че скоро ще цъфнат първите кокичета, и че дори да е едва януари, съвсем скоро по дърветата ще се появят първите плахи пъпки на новите листа и цветове, а във въздуха все по -осезателно ще се усеща ароматът на зелено. колкото и да е странно, въпреки, че не съм фен на сухата зима, но обичам януари – поради простичката причина, че идва март, а не октомври

с други думи, настройвам се на пролетна вълна
принципно казано, не съм `pink-colored-person` – моите цветове са цветовете от синьо-зелената студена гама, заедно с мого топлите земни цветове (оксиморон, какво да ме правиш ), но незнайно защо, проектите ми, изпипани именно в розово, ми се получават най-добре. ето поредната много гърли и много розова картичка:

нали ти казах – много розово! но не мога да отрека колко ме забавлява този `барби` цвят, честно

обожавам тези таралежковци на `penny black` – точно тези колеги, незнайно поради каква причина, но винаги са ми напомняли една ужасно любима моя кижка от детството, `шумът на върбите` на кенет греъм. този сладкиш отново е отпечатан върху крафт картон и оцветен с все по-любимите ми derwent coloursoft моливи.

цветето е моя изработка (каза гордо тя, сякаш е спечелила нобелова награда за мир ), състарих крайчетата с мастило, а тъйй като ми се искаше да подсиля `опърпания` ефект на картичката, добавих и марля. (точно това е едно от нещата, които безумно много ме кефят в хобито ми – от някакви напълно прозаични, делнични неща… можеш да сътвориш нещо оригинално )

освен, че много ме радват, трябва да призная, че тези цветенца са едно отлично handmade дзен упражнение – самия процес на изработка, от изрязването до навиването, е доста успокояващо нервите заимание, което холерикът в мен оценява по достойнство та, така:

with this extremely pink, girly card i will participate in several challenges

papertake weekly challenges  – die cute special 

stamptacular sunday 146 – sketch

everybody art challenge – 175 – shabby

i hope you like my humble projekt! thanks for stopping by!

hugs!

Natasha

`спокоен` ден в `къщата на ветрилата` – малкия мъж щурее с всички сили, големия не му отстъпва по нищо, разбират се по мъжки, демек, а аз щастливо тракам по клавиатурата.  хубави почивни дни! въпреки, че като се замисля… едва преди седмица посрещнахме новата година с всичките й прилежащи емоции,  струва ми се, че беше вчера… ето, януари напредва с всичка сила, годината си върви и… има нещо вярно в лафчето, че идва момет, в който времето много бързо започва да ти свисти покрай ушите и от теб си зависи как ще го оползотвориш

и, ето ме и мен, щракам по к-борда, докато моите прекрасни мъже редят пъзел

флиртът ми с оцветяването върху крафт картон продължава да се развива с пъла сила има нещо особено успокояващо в тази дейност, докато си играеш с цветовете така, че да ги пресъздадеш максимало истински. и най-безличното изображение придобива особена изисканост

my `flirting` with coloring in kraft continues to grow:) there is something particularly soothing in this activity,  while i playing with colors so that they can reproduce a true maximum. there is some particular finesse of images, colored in that way:)

тук ефектът ми харесва много, защото самия крафт, върху който се случи изображението, имаше принт от съвсем мънички детайли, които, обаче, моите derwent успешно прикриха за тази картичка реших да предизвикам самата себе си – просто  да видя дали съм способна да направя максимално изчистен проект. и, ето какво ми се получи:

i`ve colored the image with derwent colorsoft pencils. i wanted to challenge myself to do a clean and simple card – those who know me know that i’m addicted to decorations, flowers and details – so i can say that this project was really challenging for me. and here the final result:

with this humble card i will play in

allsorts challenge blog 136 – paper piecing

със следващия проект, да кажем, че отварям сезоа на правене на валентинки и в която картичка повече приличам на себе си, май

next card is the first valentine card that i made for this year

страшно много ми харесва да използвам рамки в моите проекти, ето по-близък поглед:

i  really like to use frames in my project, so here is a closer look:

особено се радвам на нотния лист – това, всъщност, е паус, който страшно ми хареса с вида си на вехта нотна партитура а къде любов без музика, нали

the music score, taht you see, was a real find. this is the vellum, which i found accidentally in my favorite hobby shop and totaly fell in love with the effects of ancient music score

тук всичките цветя са мое дело искаше ми се да постигна небрежен, лек намек за английска градина, в която възрастна госпожа посреща приятелките си на чай

another new element in this card are lace flowers – have long wanted to experiment to make these flowers, and now you see my first strike

with this card i will play in several challenges&

cupcake craft challenges – 174 – something new

cute card thursday – 198 – what`s new

pennt black and more @ allsorts – love and hearts

so far from me, dear visitors of my virtual house. i hope that you liked what you saw here. thank you for stopping by!
  iwish you harmony!
hugs!
Natasha

а здрасти! и честита нова година на тези, на които не съм пожелала все още да сте живи и здрави, много  креативни, обичани и обичащи, много успехи, късмет, сбъднати мечти, секс, пари – желая ви от всичко по много:D най-вече – да сте в мир със себе си, че ако се децентрова вътрешния еквилибриум – кофти стават нещата:D

не знам при теб как е, но след празниците на мен определено ми се иска да има функция reset след абракадабра, когато всичко се обръща наопаки, а по едно време имах усещането, че главата ми придобива странни форми и размери но пък наистиа е хубаво да има някакво време през годината, в което просто да се спреш за момент от всичките рутинности, и да обърнеш внимание на важните неща – пък било само защото са почивни дни и имаш възможността да бъдеш истиски със семейството си. е, може да се каже, че вече посрещнахме новата година, къщата почти е в ред и порядък, не знам само как ще се разберем с джуниър за елхата – подозирам, че малкия ще настоява да я държим минимум до великден – и като цяло – easy and slowly we had turned back to ordinary everyday life mode

та, да си доем на думата – след малко ще видиш първата ми картичка за 2012. (има нещо много хубаво, наистина, в правенето на коледни картички, но си признавам, че с истинско удоволствие приключих последните такива за годината и се върнах към обичайните неща). доста падам по shabby-chik картички – като се замисля, почти целия стил на ръкоделията ми е именно такъв – та, ето и поредното изделие по темата:

искрено си признавам, че видях истински зор с тази картичка, докато я натамъня така, че да ми харесва на мен. преди време си бях купила едно десенирано блокче на МВ, защото заради shabby отклоненията ми напоследък, мислех, че десените ще ми свършат идеална работа. което, обаче, се оказа голяма прецакня – имаше само един-два дизайна, които ми харесаха донякъде, иначе – цветовете нещо, съчетанията таковата, абе – тъпа работа, която заврях на дъното на шкафа да чака по-добри дни. но пък, за сметка на това, се влюбих наистина от пръв поглед в `tea house` на `dovecraft` – всичките десени са в прекрасни, нежни тонове, отлично се съчетават едни с други, качествена хартия, и въобще – натамъних елеметите точно за десет минути, точно така, както ги виждах в главата си, оставаше само да ги сглобя в едно та, какво мислиш за резултата?

голям фен съм на `въртените` цветенца, и реших, че ще постигна наистина `опърпан шик` с тях. в последно време, хартиените дантелени салфетки се превръщат в постоянен елемент от проектите ми – тази, която виждаш, сигурно е на 20 години, и я открих, докато тършувах в чекмеджетата на майка ми (има някакво особено, детинско удоволствие в това да тършуваш в шкафовете на мама, когато й отидеш а гости обичам те, мамче!)  дантелата по ръба на картичката е много стара моя покупка, която също чакаше да види бял свят, но си намери перфектното място, май. 

i am a big fan of hand-rolled flowers, and decided that i will achieve truly shabby chic.  lately, doilys become a permanent part of my projects – this is a true antique of 20 years, and found it while rummaging in the drawers of my mother (there are some particularly childish pleasure to rummage in the cabinets, when the guest of Mom)

окей, на съда вече е ясно, че напоследък съм се пристрастила към оцветяването върху крафт. в някои блоговете, които обичайно следя, тренда за оцветяване върху крафт картон за момента са тъй популярните prismacolor pencils, като мекота и аситеност на цветовете. нямам представа, не съм работила с тях до момента, аз съм фен на derwent във всичките им варианти, а картинката по-горе е оцветена с coloursoft модела им. лично аз съм очарована! изключително меки и лесни за употреба, държат се страхотно върху по-тъмен картон (това горе дори не е крафт, а обиковена амбалажна хартия), цветовете се смесват наистина много добре, а тъй като аз съм фен на блендирането с олио, допълнителен 6 пиша заради това, че цветовете не избледняват при блендването. снимката е малко кофти заради лошата светлина на която я правих – сори, дъжд – но цветовете са много наситени и ярки, а бялото наистина е супер. като човек, който никак, ама никак не е фен на тренда за момента, мога с ръка на сърцето да кажа, че  derwent определено е моята марка, що се отнася до рисувателни средства, въпреки, че тук реших да експериментирам и faber castell polychrome при шейдинга.

lately i am become real coloring on craft junkie. i have colored this wonderful stamp with my `derwent coloursoft` set. these pencils are great! they are easy to use, very saturated,  realy vibrant colors, highly blendable, but as a great advantage considering that blending with oil colors do not fade. also, i play around with my faber castell polychrom to make  shading. i hope you like my humble card  

та, ето го крайният резултат, в частност и цялост с тази картичка ще играя в

allsorts challenge blog – 135 – new beginnings - new baby-boy of my friends

papertakeweekly challenge – anything goes, with  option of a new theme – as i said, new baby

stamptacular sunday challenge 145- doilies, make the world go round

е, надявам се това, което видхте, скъпи посетители на скромния ми блог, да ви е харесало. всичко най и успешна нова година!

so, im a big fan of blog-games, so i decided to jump  in

i can not tell wich is my favorite cards, everything, that i n\made with my hands, brings a special meaning to me and to reciever, bit, still, there is a few cards, that с can say that they are my masterpieces!

this card is very, very special for me – i think this is the coolest thing i’ve ever created. this is the card i made for the birthday of my little three year old son

i hope you liked what you saw! happy new year! thank you for stopping by!

hugs!

Natasha

има нещо особено готино в коледните празниците – извън вкусната храна, подаръците, срещите с приятели и роднини, нещо, което ухае на домашно изпечени бисквити, карамел и прясно кафе, нещо, заради което ти е кеф да се въргаляш до късно в леглото сутрин, охотно гледайки анимация, да мързелуваме с крака, качени на високо, докато малкия дрифти на поразия с подаръка си от дядо коледа и снима каквото му попадне пред очите с подаръка от мама и тати коледа! а най-хубавото, поне за мен, е, че любимия ми има повече от ден почивен и наистина ми е готино да сме заедно по празниците – заедно в истинския смисъл на понятието, вместо половиния час преди да изчезне на работа сутрин и минутките вечер, когато се прибира, малко преди малкия да легне да спи. готино е, някак си cosy:)още една година е на път да се изтъркаля, а аз вече си мечтая за пролетта, за пресния мирис на прясна трева, който ще се носи през отворените ми прозорци, а `къщата на ветрилата` ще очаква новата порция лични празници.

дори в моето си откраднато само за мен и за мойто ръкоделие време си има особена прелест ето какви ги върших тези дни:

малко непривична за мен картичка откъм детайли, но този път ми се искаше да се фокусирам върху изображението – все повече и повече ме кефи да оцветявам върху крафт-картон. освен това, реших да пробвам как ще стои марля върху картичка. не знам при теб как е, но на мен ми е много готино да наблюдавам как някаква идея, видяна някъде съвсем случайно, бива мултиплицирана в толкова различни варианти и форми, (и често пъти така, сякаш се открива топлата вода   ), след което въпросното нещо, детайл, елемент или техника става някакъв тренд за момента. лично аз наистина не си спомням къде точно видях въпросната мрежичка, но пък ми беше интересно да видя как ще ми се получи.

картичката е по скеча на stamp with fun, challenge 142, освен това, ще я покажа и в papertake weekly challenge – last christmas, card of the year  - чак картичката на годината не бих казала, че е, но поне е последната, за момента, надявам се, зимна картичка, която правя за сезона.

освен това, реших, че ще направя нещо специално и не-тривиално за моя любим по случай празниците. ето какво се получи:

имам тези прекрасни хартии от birthday-кандито на Делянка, но до сега само си ги гледах и им се наслаждавах. отдавна ми се искаше да направя монохромна картичка, защото десените се съчетават наистина перфектно. въобще, тази картичка наистина е много лична за мен – не само заради печатчето, което съм използвала, и в което съм скрила малка закачка   но и заради това, че вътрешността на картичката е направена от специалната ми домашна хартия, която направихме заедно със сина ни, и която ще надпишем пак заедно с него с този проект, ей така, предновогодишно, ще играя в

cute card thursday, 196 – sketch time

allsorts challenge blog – 134 – blue and brown

charisma cardz 50, anything goes

creative inspirations 143 – anything goes

и така. надявам се да сте прекарали вълшебна коледа, всички вие, които случайността или гугъл са довели тук! пожелавам ви прекрасна нова година, нека мечтите стаат начин на живот!

i wish to all of you, who have stopped here, a very happy holidays! let the harmony and love always be with you!

живота понякога се извърта наистина много странно… и смешно на тази дата, преди пет години, преживях доста кофти инцидент, и, подробностите не са важи, но да речем, че тогава бях one step beyond – както във физически, така в чисто емоционален план, а последствията от този ден оставиха ей такава татуировка в душата ми и живота ми занапред, и ако и да съм много печена и джелезна, не мога да забравя тази дата. колкото и да съм изнервена понякога, да ми се иска да скъсам синджира и да избягам нанякъде, и ако и да ми се иска на днешния ден да си коля курбан, съм благодарна, защото разбрах колко са важни и ценни нещата, които имаме тук и сега, в точно този миг, колко скъпоценно и важно е да ги пазим, почитаме и обичаме – не, това не е цитат от тъпа селф-хелп книжка, а горчив опит, преживян и изстрадан, такъв, който те кара да сриташ в ъгъла всички сенки на демоните, които са на път да покажат грозните си муцуни от дълбините на затвора, в който си ги заключила, да изтръскаш косата си от прахоляка от поредната стена, която си строшила с главата си и да продължиш напред. с ей такава усмивка, вирната брадичка, криле, готови всеки миг да се разперят в мощен полет… и добре наточен меч в десницата, просто ей така, за всеки случай да, такива мисли са ме сгънали точно преди празниците. ще излъжа, ако кажа, че съм особено религиозна, но виж, вярваща съм. в онази сила, която върти земята, която наднича над рамото на всеки един и ни пази от глупости, онази сила, заради която и аз и ти сме тук. и заради която, вероято, преди пет години ми се наложи да науча от първа ръка някои житейски уроци. днес съм… просто благодарна. че съм, сме тук, че има какво да празнуваме, че сме обичани и способни да обичаме, да забравяме и да раздаваме.

нищичко друго няма значение.

нищо.

та, това беше днешната порповед, мили деца.

ето нещо по-приятно, надявам се, за очите

признавам си, аз съм такъв чвор, че като си харесам нещо, направо прекалявам в употребата, докато сама си писна напоследък много здраво съм се пристрастила към оцветяване върху крафт-картон, поне за мен, ефектът е убийствен много си падам по винтидж-излъчването, което придобиват картичките с тъй оцветените изображения.

този ежко е оцветен с много мек цветен молив, цветовете са блендирани с тъй любимото ми бебешко олио и гумен тампон – аз съм много old school artist, що се отнася до рисуване и оцветяване, и някак си, много ми е готино да си припомням някои отдавна позабравени `фатки рейнфорснах контурите с глитер-гел писалка, получи се доста приятен обем, покрай дистресването с мастило около картинката.

ето и другата ми мания – фльонги и декоративни карфици

… и тъй любимите ми цветя…

… и като цяло, се получи картичка по-скоро за личен кеф имам усещането, че не оползотворих както подобава цялата площ на картичката, но пък се надявам прекрасните хартии да компенсират липсите

та, толкова от мен! желая ви весела подготовка за празниците, пазете се, обичайте се, и умната, ей! нали знаете – няма такова нещо като пълно щастие. то се крие в онези дребни, малки, истински мигове на миста, неподправена радост, които ни дебнат навсякъде в ежедневието ни, и ако сме достатъчно мъдри – можем да ги уловим и прегърнем