Боро`s daily quotes

* Боро`s daily quotes: `до всяка дъга има ангел`!

* отивам да нагледам детето, за което мисля, че блажено спи, но от креватчето ме гледат ококорени тъмни очички:
-мамо, виж колко е красиво навън – всичко е в жълто и синьо! – възторжено заявява хлапето и ми се усмихва, а аз не мога да сдържа усмивката си също. поглежда ме отново, и казва замислено:
-знаеш ли, мамо, понякога имам чувството, че в сърцето си имам дъга!
мой ред е да вдигна учудено вежди:
– дъга ли? какво означава да имаш дъга в сърцето си?
малкия ме поглежда така, сякаш отговора се подразбира от само себе си, а аз съм възможно най-несъобразителния човек на света:
– много ясно, бе, мамо – когато имаш дъга в сърцето си, озачава, че обичаш някой човек!

е, ами това е! ако понякога се съмнявам, че светлината се навърта около мен, имам един малък мъдрец у дома, който ми напомня за нея
и, признайте си сега – чували ли сте по-ясна дефиниция за любовта от това да имаш дъга в сърцето си?

* – Боро, какво ще направиш, ако можеш да върнеш времето назад?
– ми… ще си правя каквото си искам!

* решила съм да реставрирам една потресающо грозна кошница за списания, нанясям базовата боя. естествено, Боро се присламчва към мен, за да ми `помага` – няма лошо, по-бързо ще свършим малкия старателно маже с четката, и замислено промърморва:
-да-а-а-а, нямам сили да се откажа от изкуството!…

това е то, скъпа публика!:lol:

*Боро`s daily quotes:
– мамо, тати е лисица!
– моля?! – ухилвам се аз – защо реши така?
– ами, защото ти нали си вълк, пък тати, като сее влюбил в теб, значи е лисица! нали така е по приказките?
… ми… тъй ще да е.
*

*`мама нати е завършила българска кикология!`

* говорим си с Боро:
– като ти дойдат мебелите, ще си вече истиско бюро, със столче и етажерка!
– и истинско компютърче! – заявява малкия. засмивам се:
– малък си още за компютърче, мило – на което малкия ме котрира логично:
– ама и то ще е малко компютърче – с малко екраче, малка мишчица…
тва е то. техническо поколение и туй то!

* `мамо, аз обичам да си пиша домашните, защото ми развиват разума`!
автор – пет-годишната ми тапа в предучилищна възраст

* приспиваме се се Боро и си говорим. залива ме с поредната канонада въпроси:
– мамо, от какво е направено дървото, от какво е направена водата, от какво е направено стъклото, от какво е направено човешкото тяло – изстрелва бързо, без да си поеме дъх дори аз, понеже понякога наистина съм ужасен възрастен, а и в конкретния момент съм в майтапчийско настроение, изстрелвам в отговор:
– от атоми, маме!
миг тишинка, после усещам как очичките му се разширяват от любопитство в тъмното:
-а какво са атомите?
а сега де! следва обяснение от моя страна за най-мъничките частици във вселената, какво правят, как се свързват, но най-важното – че са неразрушими. и в тон с лигавото си настроение добавям:
– затова, ако искаш да направиш комплимент на някой човек, че е много готин, му казваш`ти можеш да разцепиш атома с голи ръце`.
– аха – замислено промърморва малкия. аз го подкачам:
– ти познаваш ли такива хора, дето могат да разцепят атома с голи ръце- надявайки се самонадеяно че малкия ще визира мен или баща си като достойни за този лаф.
– о-о-о-о, да – самоуверено отговаря хлапето. – познавам.`гънс едн роузес`!
ми… изпросих си го. но съзирам, съзирам надежда за бъдещето!!!

* моите мъже четат последното `бърборино`, където темата са кучетата. цецо чете за различните породи и обяснява по картинките. Боро забожда пръстче върху хъскито:
– това е мама! – възторжено извиква:D

тати пък е лабрадор.
и така, според сина ми, аз съм хъски – куче, което не можеда лае, но вие като вълк. според цецо, обаче, ние двамата с него сме като пинчер и лабрадор – едното дребно, ама смело и зло, другото – голямо и силно, ама спокойно и благородно.
абе… откъдето и да го гледаш- все си е кучка

* в стаята на Боро сме, всеки с неговите дейности – аз сгъвам пране, а малкия си играе на магазин.
-какво искате да си купите? – вежливо ме пита
– ми… здрави нерви предлагате ли? – правя се на интересна аз.
– а-а-а, не, тях само дядо боже ги раздава! – мъдро заключава хлапето, а аз, с прикрита усмивка, продължавам да се занасям:
– ами как да се свържем с дядо боже, за да ни даде малко здрави нерви?
– ами не можете. телефона му е счупен! – отсича хлапето.
– ами какво да правят тогава хората със скъсаните нерви?
– ами… да говорят със светлината, там горе!
това е положението! имам най-страхотното хлапе на света, напук на всякакви госпожи атанасови и идиоти!:D

*Боро`s daily quote: `ще стана пират, ще карам кораб, ще стрелям с оръдие по чайките и ще ям печено пиле! а като пленя друг кораб и му взема съкровището, ще хвърлям паричките в реката и ще си пожелавам желания!!!`
тва е то, днескашния ню-ейдж 😆

* Боро много обича да казва на котките `мацинки`. казвам му:
– правилната дума е `котка` или `маца`, мило, вече си голям за тази дума:)
– а, не, не си права, мамо! `котка` и `маца` звучат много твърдо, пък `мацинка` е по-разпуснато, по нежичко!
това е. отглеждам си приложен лигвист далеч не лишен от галантност:))

* играем си на думички преди лягане, аз съм в настроение и го питам:
– коя е най-хубавата думичка, която знаеш?
а малкия се приближава до мен и с ръка до ухото ми тихичко прошепва:
– наталия!

* Боромир е в настроение тази вечер – не ще да заспива, и ме вика през пет минути: `мамо, искам вода, искам целувка, искам да пишкам, искам еди-коя-си-плюшена-играчка`, и все такива бисери, които отлагат и отлагат заспиваето. настава тишина, и ха да си помисля, че наследството най-накрая е заспало блажено…
– мамо-о-о! 😀
влизам в стаята, а вездесъщото ми търпение е започнало лекинко да се пука по ръбовете:
– кажи, какво искаш сега? – строго смръщвам вежди аз.
а дребния наглец ме поглежда отдолу нагоре, ококорил огромни тъмни очи, и невинно изчуруликва:
– световен мир!

* – мамо, животът е съдба!
втрещявам се:
– ти откъде си чул това?!
– помня го още като съм бил бебе!
…понякога, уважаеми приятели и съседи, имам усещането, че сина ми е най-мъдрия човек, когото познавам…

* – мамо, ти си легенда!

– така ли? а какво е легенда? – топя се от кеф аз.

 – ами… урок.  нещо хубаво!

*вечеряме с Боро и си приказваме. малкия ме пита:
– мамо, какво означава `недоносче`?!
вдигам изненадано вежди:
– откъде си я чул пък тази дума?!
– ами диего, по `ледена епоха` каза на опосумите, че са недоносчета. та какво означава `недоносчета`?! – упорито астоява хлапето, ококорило огромни тъмни очи. аз, нали съм ужасно практичен възрастен, пък и ме няма по увъртанията…:
– ами, маме, това са бебенца, които са родени по-рано( тоест, недоносени – изстрелвам аз. ренде! а малкия продължава:
– те са едоносени, защото не носят… дарба!
втрещявам се:
– дарба ли, каква дарба?
– ами дарбата да създават живот!
…представи си ме закована на стола с ей такива цигански гвоздеи. а малкия ме поглежда пак и ми казва:
-мамо, знаеш ли каква е моята дарба?
– каква – питам по инерция, все още леко ошашлявена.
– ами, че те обичам, мамо!

* преследвам Боромир из къщата с чиния грах (кой на четири години обича грах?!:D ), и, в тон с `хотел трансилвания`, в който сме влюбени всички, го будалкам:
– хайде, яж си граха, всички яки вампири ядат грах!
а малкия лукаво се подхилва:
– а-а-а, не, аз съм върколак!!!
😀 на мама момчето! 😀

* големия комин казал на малкия: `много си малък, за да пушиш`! (из `щастливия елф`)
Боровата интерпретация на вица:
големия чадър казал на малкия: `много си малък, за да се отваряш!`

* наследника ми, доволно хапнал следобедната си закуска, потрива ръце:
– така, сега ще си играем!
– с кого?!
– ами с тати!
– а защо е и с мен?!
– а, ама ти си на тати богинята, затова ще те оставим да си четеш книжка!
😀 😀 😀 ми… как да не се почувстваш божествено, като знаеш, че си обичана от двамата най-готини мъже на света 😀 😀 😀

* daily Боро quote:`мамо, когато човек, обича, сърцето му свети! обаче, в моето са изгорели няколко крушки – аз просто не искам да обичам лошите хора!`
…та-дам, оркестърът свири туш:D(27.01.13)

* нова дефиниция:`да обичаш някой означава да си горд с него, да го харесваш, да го прегръщаш, да го гъделичкаш… и да го целуваш по нааканото дупе`авт. – Боро

`тати, ти си един малък, божествен заек!`

* божествения заек е снажен мъж-планиа, два метра, към стотина кила…

😀 😀 😀

* приспиваме се с хлапето  мисия почти успешна, когато малкия внезапно се изстрелва:
– мамо, ти не си принцеса, ти си икона!
ококорвам се в тъмното:
– икона,защо така?
– ами защото те са много красиви, мамо! и като отвориш някои от тях, от тях излиза магия!!!
… туше, какво да ви разправям 🙂
😀

* сина ми се е засилил да си подрежда играчките и да надписва онези, които му харесват най-много, за да се знае чии са.
– мамо, дай си ръцете!
протягам покорно китки, и мигом се оказвам с две големи Б-та върху кожата.
– еее, защо направи така?
– ами защото ти си моя и всички трябва да го знаят!
ухилвам се до ушите:
– чувствам се като играчка!
а малкия е възмутен:
– а-а-а-а, не, не си, мамо! теб никой не може да те купи, защото си много, много скъпа!!!
😀 :d 😀 весело посрещане на празника, народе!

* радиото вкъщи дъни `пинк флойд` и `тухла в стената`. Боро слуша замръзнал, и като парчето свърши, заяви:
– мамо, да знаеш, харесвам ги тези!
😀 😀 😀 горда!

* 🙂 майка ми ми е на гости и ме вика за нещо:
– наталия?
а малкия възмутено се обажда:
– тя не се казва `наталия`! тя се казва `мама нати`!
😀 така де, в изминалите четири години не рядко се представям като `майката на Боро`, нима не е логично и името ми да е променено?! 😀

* Boromir`s daily quotes:
`аз като порасна ще стана писател`!
`мамо, как се пише `рокендрол`?
😀

* говорим си с Боро:
– маме, ти спа ли на обяд в градината?
– да, защо?
– ами, гледам, нещо са ти блеснали очите…
– а, ами аз целия блестя!

😀 тъй де – скромността краси хората, които си нямат друго 😀

* Боро и племенницата ми споделят следобедната закуска. тя учудено казва:
– леле, как притъмня изведнъж!
на което дребния пич отговаря:
– ами това е защото се ядосах за малко!
царствена особа, какво да ви разправям:D

* –         мамо, ти си пречупна клонка!

–         така ли? а ти какво си тогава?

–         аз съм смолата!

* сина ми е докопал отнякъде едно кълбо прежда и е разпънал из цялата къща нишки, по които е накачулил чорапки, тениски и всякакви дреболии, които е докопал в коша за пране. аз прескачам конструкцията като том круз в `мисия невъзможна`, а като реших да прибера дизастъра, малкия ме нахока:
-леко, ма , мамо, ПРАНЕТО МИ-И-И-И-И-И!!!

*майка ми ни идва на гости – с боядисана прическа, която е прикрила белите кичури в косата й. Боро я гледа, гледа, и начупи устни:

– бабо, ти защо си скрила красивото?

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s