the beckoning cat, maneki neko

тези дни моя приятелка ме помоли да направя картичка за нейна колежка, която скоро ще стане на 30. супер! както съм казвала,да си на 30 е прекрасно състояние на духа и тялото, затова реших, че с кеф ще участвам в поздравите по случай навършването на тази прекрасна възраст.

колкото и претенциозно да звучи от моя страна, когато правя нещо за непозннат човек, обичам да знам малко повече за него така, щото това, което правя да е наистина негово, вместо да намирисва на конфекция. от инфото, което получих от дружката си, стана ясно, че бъдещата 30 годишнна прекрасна жена, освен, че е много мил и добър човек, страшно обича животни и харесва япония, където е работила няколко години. опа-а-а-а… харесва животни и обича япония – веднага реших, че картичката, каквато и да стане, ще бъде с традиционото япоско коте, което помахва с лапичка.

maneki-neko, the beckoning cat (котката, която маха за позрав) е сред най-обичаните японски талисмани. вярва се, че притежателят на статуетка на манеки неко ще има много успех в бизнеса и ще бъде богат, затова статуетки на котето често присъстват в япоските магазини и рестораннти – обикновено, билзо до вратата или порзореца, на място, където да посрещат и изпращат клиентите.  харесвам този символ! може да се каже, че тhe beckoninc cat е реална историческа личност. според легендата, (доколкото я помня), през епохата едо някъде из япония, близо до токио съществувал много-много беден храм, само с няколко монаси, които, обаче, били невероятно добри и гостоприемни хора. един ден, главният монах на храма намерил малко коте,с поделил оскъдната си храна с него и го прибрал в храма. тази малка животинка е предтечата на манеки неко, приветстващата котка. веднъж, докато валял силен дъжд, покрай храма минал самурайски отряд. времето било много лошо и нямало къде да се подслонят. главният самурай, господарят ли видял край пътя малка котка, вдигнала лапа до лицето си така, сякаш махала за поздрав. отрядът последвал котето до бедният храм, където монасите приели гостоприемно самураите. дъждът валял толкова силно, че отрядът се наложило да остане в храма известно време, през което главният свещеник на храма гощавал самураите с чай и каквото имало на оскъдната трапеза, но и ги посветил в будистката доктрина. господарят ли толкова харесал принудителого гостувае, че често се връщал в храма и беседвал с монаха. по-късно храмът станал собственост на семейството на ли. котката, заради която самураите се приютили в храма, била наречена манеки неко, а след смъртта й и била издигната гробница, на която имало статуетка на котка с вдигната за поздрав лапа. до ден днешен се вярва, че статуетка или рисунка на котето носи благоденствие и късмет. манеки-неко става поп-културен символ – в началото на 90, ако не се лъжа, се появява и helloo, kitty – сещате ли се, онази сладуреста рисунчица на коте, което момиченцата с кеф рисуваха в лексикоите си. познайте кой е първообраза 😀 (въпреки, че ако трябва да съм съвсем откровена, не харесвам особено helloo, кitty – някак си, опошлен е оригиналният символ, по същия начин, по който всяка година през март са опошлени и и мартеничките с всякакви невероятни кичове). самата аз съм искрен почитател на японската култура и специфичното им изкуство, затова, да си призная, истинско удоволствие ми беше, докато се приготвях да правя картичката. разчовърках се в няколко любими манга-сайтове, за да се си припомня точното позициониране на писаната, и ето какво се получи:

а ето я и вече омастилена:

имах съвсем обща представа като как ми се искаше да изглежда крайният резултат, знаех и че картичката ще се движи, но, пак претенциозно изказванеане от моя страна, оставих самата хартия, рапидографите и цветовете да ме водят – както винаги, когато се случва да правя нещо на японска тема. всъщност, единственото, в което бях апълно сигурна беше котката – и символите, които тя носи, но за тях – малко по-късно. ето какъв е крайният резултат – това е челото на картичката:

искрено се надявам канджите да са се получили сполучливи – за съжаление, познанията ми по хиркана са твърде оскъдни, а и при писането на канджи е важна всяка чертичка и всеки наклон на четката за точното послание на написаното, затова и искрено се надявам да не съм написала някаквава щуротия от сорта на `благодарим, че се отбихте при нас да похапнете и пийнете` – виц, случил се с приятелка на майка ми, изкусна майсторка на гоблени, която, без да знае, прекопирала красивите символи, които видяла на картичката на масата в японски и си ги избродирала на блузата – абе, история, която ще ви разправям друг път 😀  ) но, така или иначе, каджите, които са в пожеланието на картичката, са ai – обич, мъдрост – chie, хармония – chouwa, щастие – koufuku – все неща, които, искрено съм се убедила в което, са особено наситени, когато навършиш 30 😀

картичката се отваря ето така:

и изглежда така:

😀 така де, котката отново е синя 😀 грешката, обаче, тук е вярна – според японската традиция на рисуване и изработване на манеки-неко, цветът на приветственото коте носи своето послание – в случая, синия цвят на котето символизира мъдростта и интелигентността. разбира се, моето геройче е поевропейчено и доста далеч от японската класика в рисуването на манеки-неко, но съм спазила някои основни изисквания. има значение коя лапа е вдигнало котето – дясната лапа символизира щастието и просперитета, лявата лапа, както тук, символизира благоденствието и късмета. има значение и колко високо е вдигната лапата – колкото по протегата е лапичката, толкова по-силно е пожеланието. също така, не е случайно, че дланта на лапичката е прегъната, а нее класическия поздрав с отворена длан – според друга легенда, така манеки неко посочила на господарката си змия, която се канела да я ухапе, също така, вярва се, че лапата показва, посочва мястото, откъдето ще дойде късмета. в дясата си лапа котето държи япоска монета – кобан – на която е изписана канджата kofuku.

честно си признавам, беше ми истински хубаво, докато правех картичката  -е, може би с изключение на онези двайсетина минути, в които се чудех къде бе, да го…, съм завряла рапидографите, но като цяло, имах усещането, че дори това да е картичка по случай третото десетилетие, все пак, ще доставя радост на дете. приятелката ми, по чиято заръка направих това чудо, е много готин, усмихнат и позитивен човек, така че съм повече от сигурна, че магията за късмет и щастие, която съм вплела в тази maneki neko, ще хване със сигурност. 😀

а сега ви казвам сайонара! 😀

Advertisements

4 responses to “the beckoning cat, maneki neko

  1. еййй, браво, бе 🙂

  2. Разкошна картичка, Niili! Нямам думи! Идеята, изпълнението, индивидуализирането! Рисунките! Котето! Разкошно!

    • :blush: благодаря ти! за да бъда напъло честна, си признавам, че специално котето далеч не е авторска идея – гледах доста рисунки нна манеки- неко, печати на котета и снимки на котаци въобще, откъдето откраднах някои неща – моя беше задачката да нарисувам отделните елементи и визия в едно 😀 :blush: