зрънце в тълпата…

здрасти.

днес няма да ти показвам картички. вместо това ще станеш сивдетел на твърде необичайна публикация в този блог, където показвам изявите на, ще ми се да вярвам, по добрата част от мен. този ми пост е предизвикан от тази публикация на Гери, (Гери, мила, ако случайно се спреш  при мен, тук е мястото да ти се извиня – опитах се три пъти да напиша нещо под прекрасната ти публикация, но в последно време имам страшни ядове с блогове под blogger  и blogspot и комуникацията ми с тях е здраво счупена. напълно съм съгласна с всяка твоя дума и те поздравявам за чудесната дискусия, която се получи при теб, а и ти благодаря, защото определено ме накара да се замисля за доста неща. имаш сърдечните ми поздрави! 🙂  )

обичам времето, в което живея, и не бих го заменила за нищо друго. допада ми фактът, че света стана едно голямо село, в което всички сме близо един до друг, ако и да сме отдалечени било от разстояния, било от анонимността на компютърния екран. колкото и тъпо да звучи, но това носи много фънки усещане за космополитност 🙂 и, да. блогове! 😀 самата аз от четири-пет години спамя интернет порстранството с парчета от себе си, и искрено си признавам, че за мен това е забавление, терапия, щур фън на моменти, гъдел. не крия, че покрай интернет се запознах с някои изключително ценни за мен хора, които си знаят кои са. не крия също така, че понякога съм изпадла в искрен бяс, прочитайки нещо, което чупи по някакъв начин принципите ми, но така или иначе, блогът е емоция. независимо дали ще четеш за последните постижения в корпоративното дело, художествена литература, ще се радваш на картички 🙂 или ще четеш изцепления в стил `сексът и градът`.  за всеки влак си има и пътници 🙂 и няма правила, според мен, – това е същото като да си обзаведеш къщата според собствения си фън-шуй.

но каквото и да си говорим, по един или друг начин, блогът е функция на егото ти. на онази част от теб, която е приела, иска да бъде публична. пак – независимо дали ще си писател, адвокат, художник или ядрен физик:) и независимо на каква тема пишеш, дори само да споделяш хапки от сдъвканото си ежедневие, очакваш връзката с тези, които, адвайки те в блогрола си, по един или друг начин са ти заявили, че се интересуват от теб, че за тях си значим по някакъв начин, а ти, след като натиснеш бутона publish, очакваш връзката с тях. знам ли, поне аз така си мисля – че независимо какво пишеш, и как, за теб е важно и търсиш мението на читателите си. за да потърсиш съвет, потупване по рамото, зад а получиш критика, за да споделят яда ти или да се засмеят с теб, да помрънкате заедно, или просто да ти кажат, че се приемаш твърде насериозно. просто голямата махала, в която всички сме заедно 🙂 в която общуваме под някаква форма… мисля, че именно общуването е върха в платформи като фейсбук, блогове и форуми. и като казах функция на егото – някак си, тъпо ти става, когато, публикувайки нещо, което е важно за теб – а е важно, след като си решил и друг да стане свидетел на мислите ти – не получиш обратната връзка. обидно е, някак си 🙂 кара те да се замислиш доколко, наистина, си важен за онези в дясната лента на сайта ти, а мълчаливото присъствие на ай-пи адреси в site-stats-овете ти те кара да се чувстваш като мацка, която някой наблюдава с очила за нощно виждане, докато се преоблича. понякога изрази от рода на `толкова добре си го казал/а, че не намерих какво да ти напиша` са твърде евтино обяснение 🙂 което не ти помага да не се чувстваш игнориран поради някаква причина.

горе – долу преди около година започнах да пиша тук. имах една първоначална идея, която обаче съвсем естествено отмря, за да превърна от `ателието` просто мястото, в което показвам това, което правя с ръцете си, и което, иска ми се да вярвам, ме изразява много по-добре от писането, за което никога не съм твърдяла, че е стихията ми. никога не съм имала претенцията, че ще шашна света 🙂 това е тази част от будоара ми, в която показвам това, което обичам да правя – къде успешно, къде не чак до там, но винаги с душа и сърце, без никаквата претенция, че откривам топлата вода отново… функция на егото 🙂 отворена към общуване – към критика, към препоръка, към едно обикновено `здрасти`. 🙂  красиво ми е – както казах, не бих заменила времето, в което живея, по никакъв начин, че даже и с кризата, от която едва ли някога сме излизали. може да ти прозвучи много странно, но именно хобито ми е моя начин да не виждам грозотата, сивотата и всеобщата унилост, която срещам по улиците, когато разхождам детето си, и където, за съжаление, твърде много мои връстници не се усмихват… това е моя начин да гримирам напрежението в нещо красиво. това е моя начин да се правя, че не забелязвам вълчите времена, в които живеем. (всъщност, с този лаф обиждаме вълците много грозно, които са изключително мъдри, социални животни. по скоро, живеем в хиенски времена, но това е тема на друг чат). това е един от начините да си доказвам ежедневно, че въпреки криза, тегоба и царяща унилост, все пак има начини, по които да се почувстваш… богат. защото създаваш. и си представяш реакцията на човека, за когото го правиш. избива ме на философия и блогорея, но така чувствам нещата. 🙂 радваше ме и фактът, че има и други жени като мен, които, вярвам, усещат и правят нещата по същия начин 🙂 след време, обаче, реших да закрия сайта – спамове, вируси и технически ядове бяха съвсем малка причина да го направя, защото имаше момент, в който наистина се чувствах като събличащата се мацка от по-горе 🙂 с едно-две много талантливи изключения :)))

вярно е, че не от всяко дърво става свирка. и всеки творец създава така, както го насочва неговото виждане. аз, обаче, съм изключително наивен човек, който, въпреки достолепните си 33, все още идеалистично вярва, че красотата ще спаси света. красотата посланието в материалните й проявления 🙂 красотата е това, което обединява, по един или друг начин, и ни кара да бъдем по-добри хора. (професора ми по философия в университета сигурно би се застрелял при тези ми думи, но, както казах, аз съм наивен идеалист). и си мисля, че именно това е ценното, когато създаваш нещо със собствените си ръце и душа – независимо дали ще са картички, бижута, торти, дърворезба или каквото друго се сетиш. красотата, която е докосната от човешки ръце, а не купена от магазинче за един лев.  твоята красота, красотата за теб.  която споделяш със света около себе си. и с която искаш да се огледаш в нечии очи и мисли. не заради егото си. не заради комерсиализма. не за да кажеш `елате и ме вижте`.

не заради завист или глупост.

а защото искаш да споделиш парче от себе си. да се учиш, да експериметираш, да твориш. да бъдеш този, който създава поне малко усмивка в сивотата наоколо. и да споделиш простичката радост от този факт:) 

туй то, положението 🙂

желая ти хармония! и имаш искрените ми поздрави за търпението да дочетеш този пост 😀

Advertisements

18 responses to “зрънце в тълпата…

  1. здравей, зрънце мое 😀

  2. здравей, зрънце мое 🙂

  3. Pingback: зрънце в тълпата… | Bulgarian Blog

  4. П.П. Благодаря ти за линкчето към моя блог – беше приятно и мноого неочаквано да го видя :)!

  5. Чудесна публикация, наистина!
    Аз лично през последните седмици много преосмислих, своето блогърстване :). Най-сериозно си мислех да напусна собствения си блог или поне да си взема дълга почивка ( това последното не се е минало)…
    В началото, когато започнах блога си, в общи линии се чувствах и правех като Гери и то горе-долу по същото време. Имах много малко коментарчета. И те бяха много ценни за мен, защото бях щастлива, че някой въобще ме е „открил“. Знам, че тогава нещата ми бяха ужасни ( знаех го и тогава, защото виждах какво правят други) и разбирах, че не ми пишат зарази „красотите, които правя“. Това бяха за мен протегнати ръце, които няма да забравя!
    За това открия ли ново блогче, винаги ставам последовател! В началото се отбивам, гледам да зарадвам човека, защото знам през какво минава. Но истината е, ставаш нечий последовател, читател (както искаш го наречи) в сърцето си, защото нещо те свързва с него – дали ще онемяваш от творенията му, или от красотата на думите му или ще имаш мироглед като неговия.
    Понякога и аз воайорствам, но никога не „отивам“ там с такава цел. Просто има моменти, в които е по-добре да замълчиш, отколкото човекът отсреща да прозре неискреността ти. Аз лично бих се разделила с всички коментари, които са неискрени, тогава колкото и малко да ми останат, поне ще мога отново с трепет да чета и поглъщам всяка думичка написана за мен 🙂 ( е, така е – „Блогът – функция на егото“. Добре казано! :))

  6. Ох, колко добре те разбирам Нийли:)
    Всъщност и ти благодаря радостно, че това, което съм написала те е докоснало по някакъв начин..
    Аз преди да започна с картичките си водех един друг блог, който сега е замразен, донякъде от липса на муза, донякъде от липса на време и донякъде, че и на мен писането не ми е най-силната страна.. Но пък си го обичах.. Тогава там не ми пишеше никой.. ама съвсем нямах коментари и случайни хора не идваха.. Пишех си за мой се кеф изцяло.. После спрях, погълната от ежедневието…
    След година почнах да правя картички и си направих втори отделен блог, където да ги показвам..В началото бълвах картички на конвейер. Тресеше ме такъв ентусиазъм хем да си покажа творенията, хем да потърся нечие одобрение. (Сега като си гледам първите неща, чак ме хваща срам, но всеки е почнал от някъде).. Тогава всичко, което направех, изтипосвах в блога си. Снимах ги както ми дойде, предимно вечер на светкавица, директно на работния плот… Пълна излагация и неуважение към труда ми от сегашната ми гледна точка.
    В момента публикувам доста рядко, не всички неща, които правя виждат бял свят в блога ми, старая се това, което правя да е интересно, понякога адаптирам някой урок, за да е по-разбираем – със свои думи и картинки.. И въпреки, че обичам да ме обичат, вече целта на блогването ми не е на всяка цена да се покажа колко добре съм направила едно или друго, а по-скоро да обменя опит и действително да споделя частичка от себе си с това, което съм сътворила.
    Много се разприказвах 🙂 Но пък ми беше хубаво 🙂
    Усмивки!

    • 🙂 нали? то, вярно, че всеки започва отнякъде, и в ачалото го гони здрав ентусиазъм, а после, виждайки старите си твореиня, се чувства като голям левчо – пое при мен е така. мисля си, обаче, че именно това е идеята на блогването, специално ако си говорим за крафт-блогове – в крайна сметка, да се развиваш и да се учиш на някакви нови неща, ако ще да звучи и много напудрено и тенденциозно. аз, обаче, не съм капацитет по въпроса. май наистина много насериозно стават нещата. а не бива! 🙂

  7. Ах, не повярвах на очите си, че някой се е „престрашил“ на трети коментар под картичката ми с паус! Шегувам се! 🙂 Радвам се, че попаднах на блога ти. За разлика от теб аз упорствах и успях с неколкократни опити най-накрая да пусна мнението си в блога на Гери. По същество не се различаваме много. И аз мисля, че всеки може да пише или да не пише в блога си (той си е негов), да го украсява и кичи или просто за него това да не е важно. Важното е да правиш нещата с Любов! И убедена съм, всеки показва това, което е направил с желание да сподели с другите и естествено очаква отзиви. Поне от приятелите си, а защо не и от „случайни минувачи“. Но…. не винаги получаваме това, което очакваме.
    И аз ще продължавам да правя картички, тогава когато имам вдъхновение за това, ще си ги показвам в блога в “ компанията на думички“, за да изразя моята си емоция, ще продължавам да пиша и други неща ,които ме вълнуват,а дали някой ще ги прочете е друг въпрос. При толкова много блогове, при толкова много участници в предизвикателства, при толкова много талантливи картчкосъздатели, едва ли е възможно да се види и прочете всичко, а пък и времето все не стига. Така че се радвам на всяка дума споделена под постовете ми.
    Спирам, защото стана прекалено дълго. 🙂 Хубава вечер и успешна нова седмица! А сега, с твое позволение, ще разгледам блога ти! ::)

    • 🙂 здравей:) мани-мани, това с коментарите стана е**и простотията, май… и май наистина се забравя, че нещата се правят просто за забавление, а не да се надцакваме кой какво как и защо е наравил. това е! 🙂
      добре дошла при мен, и, надявам се, по често да се срещаме 🙂

  8. Честно казано, за първи път попадам тук… защо ли? Нещо сме се разминали! Добре, че има Facebook!
    Хареса ми поста ти! Аз за себе си мога да кажа, че ще продължавам да правя картички, независимо дали имам голяма посещаемост или колко коментари имам! Дано всички момичета, които майсторят, мислят като мен!
    Успех!

    • 🙂 радвам се, че се срещнахме 🙂 мисля, че точно това казвам и аз – хубаво е да се отдаваш на хобито си, независимо какво е то, защото е част от теб. а понякога е още по-хубаво да можеш да го споделиш с хора,к оито мислят като теб, по един или друг ачин 🙂

  9. ахахаха, аз явно съм ренде определено ;)))
    после ще ти кажа защо :)))

  10. Благодаря за поздравленията! 😉 Дважди повече благодаря за поста! Пожелавам ти да ти е много красиво и усмихнато!
    Тези дни, четейки нещо си из паяжината се питах, дали този човек, чиито думи чета, чиито снимки разглеждам, чиито настроения споделям или не, бих го познала, ако случайно го видя на улицата…

    • ми можем да проверим, като се озовеш в моя вилает 😀 пък, ако някой ден, дай боже, решим да се виждаме и имаш евентуални затруднения в разпознаването, обещавам, че ще се ява на мястото на срещата със запален вестник 24 часа в дясната ръка. сребърната лъжичка изотзадзе ми също е маркер за разпознавки 😉

  11. Отлично казано. Аз като нямам думи – добре поне, че другите имат!
    Разведряващо ми подейства и ти благодаря.
    🙂

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s