моя малък артист

имам невероятно дете!

с всеки изминал ден научавам нещо от него, нещо, което не съм забелязлава от висотата на всичките си почти 35, нещо дребно, но толкова ценно, че срива доземи всичките ми префърцунени, възрастни знания, само на три години е, а понякога имам усещането, че е по-мъдър от всички хора, които познавам, мъничък мъж, който прегръща дърветата в парка, невероятно създание, а понякога имам натрапливото, но много реално усещане, че понякога с периферното си зрение виждам как сияе с негова си, силна, топла светлина 🙂 гордо, упорито детенце, което не се отказва, докато не постигне това, което е намислил – може и да се ядосва понякога до сълзи чак,  но никога, никога няма да помоли за помощ!

моята радост. и моята гордост:D все се каня да публикувам снимката на гривната, която малкия ми направи преди седем-осем месеца, ето я най-накрая:

автор - Боромир, 2.5 г.да споменавам ли, че това е най-скъпоценното ми бижу 😀

отскоро сме фенове на `колите` на `пиксар` и `дисни`, гледали сме филмчето може би около 30 пъти вече и сме наясно с всички реплики на героите,  (да вметна само, че българския дублаж на филмчето е много сполучлив!). напоследък е нахитрял много – сам си пуска дивидито, без дублаж обаче, което мен ме кефи, защото слуша езика и започва да нацелва произношението на някои ключове лафчета. 😀 какво пък, отличен начин да запаля интереса му към изучаване на чужди езици, хахахахаха 😀 (способен е с часове да ме разпитва `мамо, как се казва на инглийски`…еди какво си`, и това е наша много любима игра.)

вчера гадното време ни попречи да излезем, а, честно казано, и двамата с Боро изкукуригваме зловещо, ако сме затворени дълго време между четири стени. и докато се чудех какви занимания да измислям, се сетих за един много стар и отдавна забравен пластелин, който бях купувала не помня за какво, но веднага извадих. да се бях сетила по-рано 😀 настана щура веселба и за двама ни, малкия веднага си хареса няколко мои инструмента и много адекватно си служи с тях. като стана въпрос за `колите` – ето как моето малко момче измайстори шерифа:

автор - Боромир, 3г.Боро сам си избра цветовете, сам си направи елементите и сам ги сглоби 😀 (с много мъничко помощ от мен за `купето` на колата, малко левашки се получи, но се оказва, че пластелина е съвсем различна работа от въртяната глина 😀 за сметка на това пък, Боро достатъчно добе се справи с оправянето на бъговете на майка си 😀 ) ето пак:

мисля, че си намерихме страхотно забавление за предстоящите студени дни 😀 ако времето не ни скрои кофти номер, съм обещала да купим нов пластелин и специални, лично Борови инструменти, с които да моделира, чудя се само как ще си разделим бюрото ми, но и на това ще му намерим цаката 😀

туй то. 😀 у нас настъпи ерата на перманентрия артистичен хаос – е, вече сме трима :DDDD

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s