forgiveness

днес е сирни заговезни. денят, в който хората си искат и дават прошка. 🙂 пазарният ден за индулгенции 🙂 ако трябва да съм честна – а аз винаги съм такава, до болезненост чак на моменти – но атеистът в мен повдига рамене в недоумение, защото си мисли, че има нещо безкрайно догматично в това да има снарочен ден, в който се дава прошка. това е нещо, което даряваш от дълбините на сърцето си. не на определена дата, и не заради определени заслуги или цена, а дар, който идва от дъното на душата ти и е съвършен в простотата си, защото е искрен. сигурно извършвам голям грях, но да бъда лицемерна под какватои да е форма – също не мога.  но пък,  нека дам шанс и на агностика, скрит някъде из алтер-еготата ми, да поиска и да даде прошка.

защото тя е нещо добро. нещо, което може да те излекува – ако и това да означава, че за пореден път ближеш раните от някакви наложители ампутации, но това е шанс да продължиш напред без да ти тежи…  или поне, тежестта е по-поносима. няма лошо! и така, аз ще поискам прошка, и това е важно за мен, за да могад ап ростя а самата себе си за твърде много неща. за да мога да продължа напред:)и-и-и-и-и… (тук завесата тържестевно се вдига, докато били кристъл драматично поема дъх в мълчание, а настървената публика очаква кой ще е поредия, заслужил `оскар`), днес ще поискам прошка.

ще поискам прошка от всички онези, които ме помолиха за подкрепа, а после решиха, че са останали излъгани. а аз ще им простя, защото реших, че ще им направя по-голямо добро, ако им дам това, от което се нуждаят истински, вместо това, което са искали – глупавата ми, тери-прачетовска вяра за редното и нередното. многото четене ще ме убие някой ден 🙂 ще поискам прошка и от онези, до които исках да се доближа. ще поискам прошка заради това, че го направих по единствения начин, който ми е познат – като посегна първа. и ще простя за отхвърлянето. ще простя, защото когато си популярен, всеки се старае да ти угодничи, но пък тук ще простя и на себе си, защото единственото, което можех да предложа аз, беше искреност, откровеност и мен. никога не съм била добра в сервилниченето, и се надявам никога да не ми мине през акъла как да усвоявам тази материя. но пък, няколкото ми такива сблъсъка през изминалите месеци и години ме накараха да оценя нещо много важно. че тези, които са до мен, са до мен, защото наистина ми вярват и вярват в мен, а това е малко по-важното от купищата насилени, екзалтирани думи. благодаря ви! 🙂

ще поискам дори прошка и онези, които съм молила за помощ или съвет, ще поискам прошка, задето са отделили парче от времето и енергията си да мислят за мен, но прощавам на онези, които ме се посвениха да натрапват мнението и принципите си върху ми, не се посвениха да прекаляват с вменяването на техните лични `трябва да`, и `длъжна си`, прощавам им, задето никога не си зададоха простичките въпроси `как` и `защо`, прощавам им, задето дори не допуснаха да повярват, че е възможно да съществуват и други отговори, освен техите собствени. прощавам им, но прощавам и на себе си и повече няма да се обърна през рамото си. който иска да ме следва – да ме следва. 🙂 ще поискам прошка и от онези, на които вярвах, че мога да се доверя, но ще им простя лъжите, които се наложи да преглътна, виждайки разпънати и изкривени до гротеска някакви споделени парченца от живота си. прощавам и на себе си заради глупавата си, идеалистична, наива вяра в някакви човешки отношения. прощавам и на тези, които се сещаха за мен само когато имат нужда от услуга, от маша, която да им извади горещите кестени от огъня, от моята кинетична енергия, която да засили тяхната собствена инерция, прощавам за `щипнатите` късчета вдъхновеие и капчици идеи. прощавам им, защото съм имала в повече – дала съм 🙂 дори прощавам за това, че когато самата аз бях надолу и имах нужда от подкрепа и кураж, тях ги нямаше до мен 🙂 прощавам на себе си, защото ме болеше от празнината, която чувствах там, където се предполага, че е мястото на въпросните хора. 🙂

прощавам на всички онези, които ме приеха за константна величина в битиетата си. прощавам им дребнавата инфантилност, която ги накара да повярват, че могат да нахранят еготата си с парчета от моята история. прощавам и на себе си, задето страдах, че съм горчива като пелин, вместо сладникаво лесно смилаема за нечии стомаси. и ще поискам прошка от всички онези, които не сбъднаха мечтите ии очакванията си за мен така, както им се искаше:)

ще поискам прошка от сина си. ще помоля детето ми да ми прости, защото аз не разбирам от деца, и се отнасям с малкия, три-годишен мъж така, както очаквам да се отнасят към мен. ще го помоля да ми прости, ако понякога забравям колко малък все още е всъщност. заради това, че не съм крехката, женствена мама, която го учи как да се вписва безболезнено в социума, а вместо това вярвам, че ако някога ударят едната буза, подложиш другата и пак посегнат, тогава имаш правото да спукаш от бой този, който е замахнал. ще го помоля за прошка, ако е чувствал момети, в които съм му липсвала истиски, докато съм се опитвала да се боричкам с обстоятелствата, за да му осигуря щастливо и спокойно детство 🙂

и… ще простя на себе си. за това, че за момент бях загубила вярата в себе си и допуснах отровните пипалца на съмнението, че не съм такава, каквато трябва да бъда – за кого?! – да ме отклонят от моята си малка, тясна, лична звездна пътечка, която чертая всеки ден.

поисках прошка и простих 😐

Advertisements

Коментари са забранени.