решение?!

казусът `детска градинна + точкова система за класиране` ми е особено крива и болезнена тема. от повече от година сме се регистрирали в системата, но поради определеи и крайно тъпи обстоятелства, които си звучат като класически параграф 22, не ни достигат точки, а системата, според мен, е безумна. освен това, силно ме учудва фактът, че в градината, която сме подали кадидатура, бройката за групата на Боро вече е попълнена, даже, доколкото знам, бройката е с около десетина деца над обявените места, но когато излизат съответните класирания, ние, дестета резерва, се местим в класацията с по една две позиции надолу, пак за нула места! ето това не ми е ясно – как точно работи тази точкова система. всъщост, вариантите са ми ясни, но не ме топлят – не ми се струва коректо нечие дете, което отговаря на абсолютно същите параметри като моето, да бъде прието в заведението Х, след като мама и тати са бутнали дареие, направили са ремонт и т.н. нали системата работи равностойно за всички, уж? нито пък съм навита на варианта да пиша детето си с някакво хронично заболяване, само и само да му осигуря заветата точица, която му даваа някакъв вентуаен шас – наречи ме суеверна, ако искаш, о хич не ми е приято да лъжа за такова нещо. кармично обременявае му кажи, колкото и странно да вучи от мен, прагматичната и разционалата.

тъй или иначе, сега-засега нне ни пиемат  – смешно, но и леко тъжно е за мен, когато някой попита сина ми дали ходи на радина, как малкия сериозно отговаря: `не, защото не съм събрал достатъчно точки`. въобще, мога много да джафкам по темата – за да имаме още една точка, трябва и двамата родители да работят, но в случая, аз съм издънката – стана така, че отделът на фирмата ми закри представителството си в българия. просто един ден шефа каза `край, капут, няма да работя повече тук`, обяви фалит, изпосъкрати ни всичките, аз се качих на борсата – и всичката тази идиотщина се случи още преди малкия да навърши три години (няма да се впускам в поробности за простотиите, които ми се наложи да преживея, а и да причиня самата аз, само и само за да защитя правата си в този кокретен случай, ще кажа само, мили деца – правете, струвайте – с македонец работа си нямайте!!!!) въпросът е в това, че за момета, аз съм безработна, което е една точка минус в евентуалния шанс за класиране на малкия. ето какво ме дразни – как, по дяволите, да се хващам на работа, след като няма кой да ми гледа детето – да, бабите ни са мого готини, но въобще е са опция да им поверя Боро за осем, че и повече часа на ден. няма опция и да се назнача някъде фиктивно, колкото да се водя на трудов договор – мисля си, че резултатът пак ще е съмнителен. и… тъпо.

съвсем откровено казано, обаче, ежедневието ни за момента с малкия не ми тежи въобкще. казано честно, лично аз, не усещам кой знае колко осезателно липсата на детска градина. погледнато отстрани, няма кой зае от какво да се оплаквам – гледам си детето у дома, под мой контрол, то подскача щастливо около мен като малко сърненце, спестили сме си много болести и вируси заради домашното отглеждане (въпрек, че зимата мен ме тръшна един юашки бронхит, с кашлици, антибиотици и простотии, така че на малкия не му се разминаха температурите и моите безсъни нощи на дебнене на термометъра и повръщането). правим мого неща заедно,  и живота е еда почти идилия, а аз, Уекико позакръгленна на стратегически места домакиня, си се занимавам с моите си дейности, докато детецето спи, и в общи линии, весели и честити, сме в щастливо очаквае вечер татето да се прибере от работа.

Бóромир, обаче, е супер впечатлително детенце, адски любопитен и много жив.  сам проявява любопитство към доста занимания, знае много песнички и стихчета, брои, току ме застрева с `мамо, как е на аглийски еди-кое-си`, кеф му е да се занимаваме с буквите и мога гордо да заявя, че разпознаваме азбуката. уча го на много неща, но аз самата се изненадвам на какво е способен да ме научи той, скитаме по паркове, градини и детски клубчета, а когато мъжа ми успее да откърти малко от несъществуващото си свободно време, е истиски празник да сме тримата заедно и тогава е аистина прекрасно. баба му и дядо му го обожават, въобще, Боро е малкия принц на цялата рода и на всеки му е мого кеф да общува и да се занивама с него, защото малкия наистиа е срахотен пич.

но…. няма как аз да бъда целия му свят. няма как аз или татко му да му бъдем достойна компания, колкото и да обичаме да си играем заедно, да се гоним по пързалки и катерушки и да се въргаляме по парковете. виждам че му липсва детска компания, да бъде сред своите си хора – да, окей, детските клубчета са решение за по час-два,  но до там.  виждам го, че му се иска да бъде част от общост – колко е щастлив, когато през уикедите си играе с дечурлигата в парка, които от понеделник се връщат обратно на градина. тези дни, докато се разхождахме да напазаруваме, миахме покрай кварталната детсска , и Боро се залепи на оградата с `искам там, мамо, защо не може там!~, а аз, понеже на моменти съм ужасно застрелян възрастен, изплюх първото, което ми дойде а акъла: `ами, нямаме достатъмо точки, маме` (прословутите, проклети точки!!!) при което малкия, със сълзи в очите, разпери ръце: `къде да ги търся тези точки, бе, мамо!`

съвсем наскоро една колежка по градинка ме светна, че в 1дореца на децата` има заималя за деза от 2 до 6. самата тя е записала дъщеричката си там, а на мен това ми се струва достатъчно добра оферта. проверих нещата, ще отида и лично да видя за какво става въпрос, но в общи линии, има заимания за деца в съответните групи за по полови ден. учат дечицата на разни работи, занимават се с тях, в общи линии, режимът е като в детска градина, с дребната подробност, че детеце се прибира да обядва и спи вкъщи. и, казано честно, се замислям за тази опция! ето, моето диво коте ще има своята възможност да бъде сред деца, да бъде част от колектив и да се учи а рази неща, които ще му бъдат от полза за предучилищата група(така, както ги гледам ещата, май ще се размием с детската градиа, и, ако е ни мие котка път, ще се записваме директо а предучилищна подготовка). ще отида да видя как стоят ещата а място, наистина – лекичко ме притесява това, че дворецът на децата се амира точно в софийската джипси махала,навремето съм виждала разни подривни субекти да пушат трева точно на главия вход, но не знам, наистина, как са се променили ещата за момента. идеята за момента ми се струва мого добра – Боромир ще си има своите заимаия, а аз ще имам няколко свободни часа. както казах, ежедевието с детето не ми тежи, но пък, мисля си, така ще амеря възможност да намеря нещо подходящо и да себе си – да потърся работа като фрийлансър или хоум-офис ангажираност. мисля си, че бих могла да се справя – все пак, ще е чеснто да призая, че и аз самата имам нужда да се вкарам в някаква посока. пише ми се. превежда ми се, иска ми се да пробвам да развия доста идеи, и… няма лошо в идеята да имам яколко часа на ден. (разбира се, доколкото се позавам, ще ми е нунжно доста да преодолея притесненията си, че детето не е под мой котрол, че съм го поверила на някой, който не позавам, но все отякъде трябва да се запомне, али така? ) но си мисля, че и за двама ни с Боро една такава промяна ще бъде полезна – най-малкото, нищо не ни пречи да опитаме и да видим как ще се чувстваме и двамата.

та, така. имам си нова задачка и ново предизвикателство, за което да мисля – дано да успея да преодолея елеметарните, логистични пречки, но си мисля, че така и вълкът ще е сит, и агнето щее цяло.

което, между нас казано, е любимата ми система за решаване а проблеми 😀

p.s. едно от нещата, с които сериозно щес е занимая, когато имам достатъчното свободно време самата аз, е да си оправя, най-накрая, клавиатурата – неработещото `н` определено може да създаде доста фънки акцети в иначе стройната ми мисъл, което, комбинирано с ужасно бързите ми пръсти и липсата а навик да си проверявам писанията за допуснати от бързане гршки, може да остави у случайно преминаващия гражданин впечатление за прогресираща дислексия у автора на тези редове, но, какво да се пави 😀 предпочитам да мисля за себе си, че не допускам правописни грешки от бързина, а че създавам ови думи:lol:

Advertisements

2 responses to “решение?!

  1. 😀 ех, Делянка, ако ми беше на едно бедро разстояние, нямаше да се колебая хич, ами напарво го записвах при теб 😀 ама, на… иначе, частната градина е вариант отвсякъде, но тук пак трябва дас е съобразявам с тъпата логистика – в близкия район около мен няма части градини, държавитеса фул, а разстоянието и времто за пътуванеса си фактор за мен – просто няма как да водя детето на градина, която се намира в другия край на града. въобще, тук системата е толкова, ама толкова тъпа, че ме докарва до рев! как така в кларталните градини, наред с многото `парашутисти`, са приети и деца от околни, много далечни квартали, а единствената опция за моето дете е целоседмична градина, която се амира буквално извън града, ама то, щото района го позволявал бил! отвратително е. и е много недомислена цялата тая работа, ама, на търсим каквито можем решения…

  2. В интересни предизвикателства ще се впускаш…. Надявам се да получиш удовлетворение. Но….няколкото часа в център, няма да заменят живота на едно дете в детската градина, както пък детската градина никога не може да замени майчината обич и внимание. Направи обаче всичко възможно да отделяш вече Борко за по- дълго време. Дошъл е момента да научи много нови неща, които ти и да искаш няма как да му дадеш – за съжаление. Виждаш, че сам си ги търси. Няма ли вариант – поне частна детска (временно)?
    Най- добре дай го при мен – хи-хи-хи. На есен започвам новия випуск……….30 броя – все такива като него……

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s