шест минути тишина

* а здрасти! изгоних любимите си мъже навън, за да мога да свърша нещо, правих каквото там трябваше да бъде сторено, и… леле, тишинка в къщата, шест минутки тишинка, в които май трябва да си поема дъх. напоследък съм `изпуфнала` – това ми е любимия лаф, защото много нагледно илюстрира като как точно се чувствам в момента – нали се сещаш какво му се случва на прецъфтялото глуарче, когато го `пуфнеш`? 😀 същата работа  – около главата ми хвърчат синапси и неврони, а колонии скъсани нерви тъжно влачат черва по раменете ми. аман от бюрокрация в тая `държава`!!!!!

* истинско предизвикателство си е сам да си попълваш данъчната декларация, особено ако имаш промени с минали години. трактат по шпионски техники направо! аз обаче, съм упорито копеле и мисля да се справя – дано прословутата ми разсеяност не си каже думата.

* Боромир започва да се освестя с новия си `училищен` режим, а аз самата определено забелязвам разлика в детенцето си:) тези дни има сутрешни плачове, че не иска да ходи, но си имаме своите малки ритуали за успокояване, и ако трябва да съм напълно откровена, адски се кефя, че става въпрос за половин дневна занималня. все още не мога да си представя Боро да е отделен от мен по цял ден и да го виждам само за няколко часа вечер преди лягане или през уикендите 🙂 ще видим как ще продължат нещата 🙂

* искрено се втрещих, когато моя дружка ми изпати по скайп линк към проекто-закона за защита на децата. казано често, в пъвия момент си помислих, че девойката ме пържи много здраво, но после като изчетох материалите по темата… и се хванах за главата. това просто не е нормално, не сме нормална държава да се мислят такива неща, какво остава и да бъде приет този закон! не знам защо, в главата ми мигновео се завъртя визията на някаква тъжно-апокалиптична вселеа в стил `еквилибриум`, в която да бъдеш нормално човешко същество е противозаконна дейност. горе долу същата работа ще бъде и с въпросия проектозакон, пази боже да го приемат! аз не могад ас и представя как държавата, в лицето на социалния работник,  (не дай боже – с тежък пмс по време на евентуална проверка) ще взема решения за здравето и възпитанието на детето ми, а моите права като родител са на практика нулеви! може много да се джафка по темата, но любопитно ми е как ще се почувстват въпросните законотворци, ако самите те бъдат застигнати от въпросния закон след нечии анонимен донос, че детето, примерно, си лапа палеца на публично място? дали ще им е приятно да се почувстват преследвани в собствената си, кхм, държава, несигурни в собствените си домове и под стрес дали, по дяволите, не нарушават закона, ако евентуално дадат чипс на отрочетата си, вместо ябълка?!  `като не ви харесва държавата, намерете си друга`, даже се озъби една от авторките на това юридическо недомислие, г-жа велина тодорова. опция, която в последно време ми се струва все по-привлекателна, ако бъда поставена в ситуация, която ме принуждава да вземам решения за безопасността и щастливото детство на детето си, но така, както усещам, в достатъчно страи не само от евросъюза съществуват ефективно подобни закони за `защита на децата`, явно, от собствените им родители.  ще мигрираме към марс, явно.

та така.

мъжете се прибират, и край на тишината 😀

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s