Галерия

sun or rain

`пиле, пиле, аз те знам –

искаш нещо да ти дам!

на ти житце да кълвеш,

та голям да порастеш` –

– е евъргрийна, който Бóромир научи вчера в занималнята, а аз съм ужасно горда тъй, сякаш сина ми е положил клетва за вярност като президент на европейския съюз, а не  издекламирал детско стихче 😀 младежа от доста малък обича да казва почти всички детски класики, но си признавам, че сега ми стана готино по един по-различен, особен начин – ето, детето е на училище, научило е нещо ново така, както са му показали учителките му, и е много сладък как го казва, с протегнати напред шепички и показва колко голямо ще стане пилето 😀 и наистина ми е хубаво, че детето вече си има своите занимания, в които не аз съм главното действащо лице, ако и сутрините, в които го оставям, да са съпроводени с много гушкане и нежелание да се отделя от мен и с много навивки да остана с него. освен това, според това, което чувам от учителките (и на моменти чутото ме кара да се надувам съвсем безсрамно 😀  ), май ще се уверя на практика, че има деца, които в детската слушат и козируват, а в къщи са истински малки бедствия с нежни имена 😀 как лети времето… 😀

  • освен това, имам нова, така да се каже, професионална любов –

faber castell polychromos. (принципно харесвам марката, ако и масовите й продукти не винаги да са с особено добро качество). тези дни, след като си освежих бялото и обогатих моя стар сет с някои допълнителни цветове в зелената и червената гама, прекъснах пенсията на комплекта, така да се каже 😀 това, което ми харесва във fc-polychromos освен наситените и интензивни цветове е, че моливите не са прекалено твърди, но не са и твърде меки – точно толкова, колкото да се запазва интезивността на цвета, без да се размазва,  и в същото време много добре се блендват един с друг  – особено със спирт или мин. терпентин.

  • и, не на последно място

– ето го и опита ми да примамя мързелуващото си напоследък вдъхновение:

двете девойки са оцветени изцяло с въпросните моливи, и ефектът върху крафт много ми хареса – цветовете си останаха наситени и ярки, и дори след фиксирането с терпентин не избледняха. цвъцнала съм тук-там малко блясъче с глитер-писалка за разкош, надявам се общото впечатление да е добро, като след дълъг момент на творчески запек, наистина 😀 ето още снимки:

с този паметник нерукотворен възнамерявам да участвам в

the sketchy challenges – 22

(скеча не е много откриваем на пръв поглед, но, голяма работа, важна е художествената интерпретация) 😛

та, така. сега отивам да се отдам задълбочено на ан райс и `вампирът виторио` – ан райс е любимия ми готически автор, а изящната й, чувствена словесност винаги ме е впечатлявала особено силно, тъй че предвкусвам едно изискано и вкусно по особен начин литературно преживяване.

чао-чао, мерси, че се отби, и да слушкаш, ей!

Наталски

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s