insomnia during aftershocks

сигурно съм навъртяла поне двайсетиа поста на драфт, но пък липсата на вдъхновение за каквото и да било май е резонна 🙂 мисля си, че центробежните сили на сатурновата ми дупка са доста силнички напоследък – чак по рихтер се измерват, нали 😀

ужасяващо гадно е да попаднеш в плен на собственото си подсъзнание – наследството от доволното количество апокалиптични филми и книги и дадено количество атавистични страхове, в добавка с известна интуиция, която дори мен ме изненадва с някакви внезапни флашбекове, добави здрава доза доста добре тренирана емпатия плюс чувствителна нервна система… и, смятай бръмбарите в главата ми какъв купон си устройват тези дни 😀 и ако до момента съм се опирала на разни прекрасни, експресивно звучащи метафори, сега започвам доста навътре да приемам, че природата е единственото, с което е можеш да се ебаваш безнаказано, и че ако на майката земя окончателно й писне от нас, има силата да ни изтръска от кожата си както улично куче бълхите си, ама съвсем сериозно и буквално при това.

явно ме е друснал пристъп на безсъние, с последващ страничен ефект блогорея 😉

отидох да нагледам сина си  -заклевам се, това дете е способно да заспи в поза, невъзможна в будно състояние от физиологична и анатомична гледна точка 😀 😀 😀  зад а ми е още по-спокойно, пак сме болни – милото, точно се оправи от гадната хрема, аху-иху в занималнята, а може би и аз съм го простудила някъдe 😦 вдигна ми температурка точно на следващия ден след първия земетръс, а аз вече бях достатъчно съсипана и изтощена от безсънната нощ, която бях изкарала, в бойна готовност, ако, не дай си боже нещо, да грабвам детето и да `лисна чаша студена вода в лицето на спящия си мъж  и да бягаме. сега съм на тръни, докато излязат резултатите от изследванията на малкия, и какво ми минава през главата, аз си знам. да му се невидяло… опитваш се да ги пазиш, да си ненатрапливото, но осезателно присъствие в живота им, да растат с увереността, че имат своята свобода да решават и да правят грешки, но  ако някога имат зор, могат да се опрат на широките ти плещи, стараеш се да ги пазиш, опитваш се да се превръщаш в магьосник и гадател, докато чертаеш бъдещето… и, ето, случва се нещо такова, каквото стана преди два дни, което разкатава играта на цялата ти увереност `че всичко ще бъде наред`, разклаща я със силата на 5,8 по рихтер, ако и привидно да си запазила уверения си, намахан вид на мамата, която има силата да спре вятъра и да издърпа дъгата на по-видно място. винаги съм била човек, който обича да се подсигурява за всякакви ситуации и да има повече от един вариант за действие, но сега се чувствам странно оголена, защото, както казах, с природата не можеш да си играйкаш на руска рулетка, ако и лично ти да ползваш хартиени торбички и да си изхвърляш разделно боклука. някак си, в такъв точно случай `каквото е за всички, това ще е и за теб` не върши особена работа като успокоителна мантра 🙂

освен това, съм неприятно изненадана. от хората, които преди си приемал за някакъв пример,  за силни характери, тренирали чувствителността си във величави мъки и драматични житейски ситуации, превърнали ги в морни, но широко скроени, уж, продавачи на кураж. изненадана съм как е възможно точно тези, които по един или друг начин, си приемал като личния си  морален стожер да си заврат главите още-по дълбоко в задниците и да не реагират по никакъв начин на случващото се около тях – освен, разбира се, ако не засяга лично и персонално собствената им лична драма. иначе – totally invisible mode. чудя се, какво ли би станало с тези хора, ако наистина бъдат оставени сами на себе си? в случая, обаче, кофти точката е за мен, тъй като така и не се научих да свиквам с полярността на човешките отошения. предполагам, такава ситуация аистина дава реалния проблясък кой от какво е направен, наистина, под привидния блясък на положителния пи-ар до момента. не ми пука, всъщност 🙂

та така. happy 24 май, народе! и лека нощ 🙂 животът все някак трябвад а продължи нормално 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s