Галерия

моля, забранете есента

…есента скоро ще е тук. усещам вече призрака й – в едва доловимия аромат на сухи листа и препечен хляб във все още жежкия по августовски въздух, усещам я в регето, което се върти по любимите ми радиа, усещам я дори в променения интензитет на светлината, която се провира през пердетата ми, докато аз замислено оглеждам клонките на олеандрите точно пред вратата… не я знам каква ще бъде тази година есента. и винаги малко ме плаши – с тъгата си, с неизбежната си, някак, меланхолия, с кратката си красота – едва няколко седмици, и то само през септември, преди оголените клони на дърветата да щръкнат като костеливи пръсти на отдавна мъртва вещица, а вятърът сутрин осезателно да хапе и да носи след себе си онази странна, пронизителна тишина на дърветата без листа и гола земя, онази тишина, която би трябвало да те приюти да спиш с желание, но всъщност те плаши, защото сънят ще е дълбок като летаргия или кома, а после ще бутнат времето с един час, и аз ще усетя болезнено осезателно, че пролет, светлина и топлина  ще има отново след няколко месеца, когато отново преминем към лятното часово време, а кожата на ръцете ми сякаш автоматично ще се възстанови от зимното напукване и грубост още през март… не обичам есента, наистина – учудващо е как за шестте години, в които пиша блог под една или друга форма, винаги, горе-долу по това време на годината, има по един такъв подобен постинг, посветен а смесените ми чувства към този сезон, който ще ме заключи като диво животинче у дома, и за да не се побъркам от тъжната му меланхолия, ще `правя зимнина` – било под формата на тъй жизнеутвърждаващите ми ръкоделия 😀 , било под формата на планове и очаквания за следващата година, които едва ли ще успея да осъществя  било заради прословутото чувство за хумор на господ, било заради екстремни фактори, които неминуемо ми се случват и разбиват на пух и прах цяата пясъчно крехка конструкция на някакви бледи щрихи, които дори не мога да нарека мечти. въпреки, че очакването е нещо много хубаво, и понякога се случва и така, че очаквания и реалност се препокриват в един съвършен миг, достоен да бъде заплетен завинаги в канавата на спомените, и е хубаво, наистина е хубаво за да се окъпеш в енергията, която е създадена между теб и твоите си хора – дали защото сте близки или защото са се случили неща, които са ви направили такива, хубаво е да се насладиш за момент на това особено статично електричество, което няма нужда от думи, но говори само с бегли жестове и дори кинове така красноречиво, сякаш крещи… хубаво е за миг да те жилне този ток от чиста, първична радост, сякаш течен живот, който е плъзнал из вените ти, и този заряд е хубав, здравословен и нужен, защото… идва есета, ще те захапе с беззъбите си челюсти и щете кара да си правиш равносметки, и ако не си поел достатъчно антидот през лятото срещу нейната меланхолична отрова, то сивото, скуката и празната тишина на вятъра няма да те оставят даже и насън…

и… да му се невидяло чак! наистина ми се искаше да съм от хората, които виждат красотата на есента в пъстроперите й багри, в плодородието и благородството на този сезон, сякаш е красива, улегнала жена на средна възраст – иска ми се, наистина, защото тогава палавото момиченце с коса на опашки, което прави салта, скрито някъде дълбоко зад очните ми ябълки, щеше по-леко да преживее този сезон, вместо сега, пораснало и цинично да установява, че есента е просто есен, сезон, след който идва зимата и тогава пролетта, че всичко е така неизбежно и циклично, че се променяш единствено ти, с новите резки по образа на огледалото, но не и света около теб…

моля, забранете със закон есента…

Advertisements

One response to “моля, забранете есента

  1. Доста мрачно описание…., но реално. Въпреки, че съм дете на хладния сезон депресирам леко от прочетеното.
    Все пак студът и мракът си имат своите истински достойнства – чистотата и спокойствието им – за разлика от лудостта на динамиката на жегата! Бог е създал настъплението на есен и зима, защото се грижи малко гузен вероятно и за своите кофти чеда, за които светлината естествено е нещо недолюбвано.. Някои се прекланят и отдават на дълбоката тъмнина и нощния мраз. Други пък не.
    Съхранявайки някъде навътре на закътано и специално място в своите душевни покои пламъка на летния дух знаеш, че той е НЕЗАГАСЯЕМ, защото е ВЕЧЕН! ПО – ВЕЧЕН и от Слънцето! Слънцето, което отново ще засияе за теб! Светлината му пак ще заблести в очите ти и пълнотата на летния ден ще стопли сърцето ти! А дотогава……. Бейбе, ALWAYS KEEP YOUR INNER FIRE BURNING!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s