Галерия

несвързана мисъл № 135

толкова съм уморена – и физически, и емоционално, и психически, че ако наистина имах силица, щях да се разплача…

мама му стара, понякога така ми се иска нещата да са простички. ей тъй, на – като нещо е казано, то да е наистина казано – без увъртания, без почесвания, без да се тревожиш кому точно ще разбъркаш кирливото пране, кого ще настъпиш, пък дали за спорта не трябваше да забравиш и да цунеш нечии задник… и съм уморена наистина вече – вярно, аз се познавам ужасно добре, знам се колко съм експанзива на моменти, но на човек наистина му писва да говори в прав текст а насреща му да му увъртат… и после кой виновен? не и този, който ти е хвърлял някакви намеци, във всеки случай. черната точка, обаче, си е за мен – в желанието си да бъда честен човек ужасно много страдам, когато по мене се метне кал, и по-лошо – когато се опитват мен да накарат да си заровя ръцете в нещо гадно за пипане…

извън тези лирико-философски отклонения – вкъщи всички сме с юнашки сополи. и то точно в момент, в който трябва да юрна на Боромир изследванията колкото се може по-бързо, за да тръгва детето на градина…  но пък, нали трябва да има някакъв съспенс, все пак, пък и кога ли е било лесно 🙂 ще трябва да свикна с идеята, че седмица ще е на градина, две – вкъщи. и колкото и да се радвам, от една страна, толкова и съм притеснена, изнервена и объркана от друга. уж нещо нормално, уж така трябва, уж за доброто на детето е всичко, но си е стрес, откъдето и да го погледнеш. редом с всичките ми (тъпи вероятно) притеснения как щес е справи детето, ще слуша ли или ще дивее, ще се впише ли, или ще е аутсайдерче, защото досега не е ходил на градина, ами ако, ама дали, ама как – сто хиляди въпорси ме тормозят в момента, и предполагам, от тук насетне ще е така, защото детето си расте и тепърва предстоят приключенията и главоблъсканиците, но явно толкова съм изтрещяла, че в момента това, което най-силно ме притеснява е ако вземе, та се излъже и спи на обяд в градината, кой ще го завива, ако се отвие случайно, че спи в невъзможни от анатомична гледа точка пози?!  яко ме друса `синдрома на откачената майка-орлица`, явно. и ако и да не предполагам как ще бъде от тук нататък, не отричам, че всички сме много развълнувани. по-нататък предстои да видим полюса на вълненията и накъде точно ще клони.

отделно, вълненията покрай Боро дадоха тласък, така да се каже, на някои административни промени, които трябваше така или иначе да се случат със семейството ни, и…мамка му, потресена съм колко е мудна администрацията, що се отнася до това да ти издаде дадена хартийка, която често е въпрос на няма и десет минути технологично време, и колко е пъргава, когато се налага да ти прибере парите за същата хартишка. добър вечер, гергино, боля ли те, като падна от небесата?:D

и съм изморена, наистина. достигам до съвършено нови изводи за ескалацията на човешките отношения напоследък, но ще ги запазя за себе си. да кажем само, че наистина ми се иска да пална бруум-стика и да отлетя право вдън горите тилилейски…

пък, ха дано скоро това място отново да се превърне в галерията, където показвам тъй фундаментално важните за мен ръкоделия, без да ми се налага да се замислям за сивите нюанси в реалността…

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s