Галерия

рошави мисли

* i am alive. for now.

* две седмици вкъщи болни, на крачка от антибиотик, с твърде много изправена моя коса на моменти, твърде малко ефективен сън, твърде много мисли, твърде много умора. днес Боро е на градина, и ситуация – едно момиченце се разплака истерично, защото не искаше да се отделя от майка си, а аз видях как очичките на моя малък мъж блеснаха издайнически, но не се разплака, гушна ме силно, после с драматична стъпка се отправи към стаята:)  емпатия:) дано не си пати от нея така, както аз, и fingers crossed всичко да е наред днес:)

* напоследък все по-сериозно си мисля, че  светът би бил безкрайно по щастливо място за живеене, ако хората внимаваха как говорят. какво казват, на кого и как, ако се слушаха малко повече и ако си премерваха приказките, ей така, за разнообразие, вместо през устите им да се излива всяка мисъл, минала през главата им. има въпроси, зададени просто от вежливост,  що търпят еднозначен отговор от порядъка на `да` или `не`, и нищо повече. има моменти, в които е уместно и желателно да обясниш защо не пиеш кафето си със захар, а със захарин. да внимаваш на кого разказваш майчиното си мляко, особено, ако е човек, който иска да ти бръкне в джоба. ето как, заради една неподходящо подметната думичка, се развалят отношения, чупят се бизнес-връзки, и най-вероятно, много убийства нямаше да се случат, ако хората наистина си мереха приказките и имаха цедки на устата в дадени моменти.

* супер-майките са страховита сила!!! long live bg-mamma, че просто не знам!!! с носталгия си спомням, че имаше навремето едно такова явление, наречено `мислене`, действие, продукт на работата на автономен мозък, следствията от които водеха до вземането на адекватни и обосновани решения за живота и действията на индивида Х. с тревога отбелязвам постепенното закърняване на въпросния феномен, и жалко за цвета на нацията. 

*последните събития, които ни сполетяха (и които останаха оф-лайн) ме накараха да се замисля, че освен многото, заради което съм длъжна на родителите си, има още нещо, заради което ще съм им вечно благодарна, и чиято ценност  осъзнах. независимо през какво съм минавала през живота си, какви решения ми сее налагало да вземам и с какви ситуации да се боря, майка ми и баща ми никога не ми казаха `както решиш` или `оправяй се сама`. винаги, абсолютно винаги, съм усещала тяхната гледна точка за нещата, позиция, която ме е карала да се замислям и да виждам нещата от други ъгли, спорили сме много, карали сме се, поякога аз съм била права, а те са грешали и обратното, а понякога съм се ядосвала заради намесата в личното ми пространство, но те наистина никога не ме оставиха без съвет. правила съм много грешки, чупила съм си главата доста пъти и съм си носела последствията от кофти решения, но съм искрено благодарна за отношението, което ако и на моменти да ми е тежало, защото и аз съм ренде на моменти (както повечето млади хора), което не търпи назадничавост и припряност, съм благодарна наистина много, защото успях да тренирам инстинктите, мнителността и предпазливостта и интуицията си – аа това са умения, които определено помагат да оцелееш с никакви или поне по-малко поражения в месомелачката. благодаря!!! искрено се надявам и аз да успея да съм такъв родител и да успея – с повече мъдрост, такт и деликатност – да възпитам същото в сина си.

* и… си мисля, че лафът `хората са се овълчили` е жива обида за вълците! защото тези прекрасни моногамни хищници винаги са в група,в  която цари прекрасна йерархия и строг ред, и няма шест-пет, ако кривнеш от правилата! не. според мен, хората са се охиенчили. точно като онези противно кафяви създания, които се хранят с мърша 🙂 винаги е по-лесно да ритнеш падналия, отколкото да изясниш някакъв конфликт очи в очи, по евтинко е, някак си 🙂 но пък аз съм истинска късметлийка, защото отдавна съм престанала да очаквам от другите каквото и да било различно от това, което те изрично и сами са ми декларирали, че са способни да ми дадат като отношение:) и ми е адски гот, защото на кумчо-вълчо вратлето е дебело, защото самичък си гони нещата, вместо да разчита на раздувки.

* и тъй като за това място се предполага, че е виртуалното ми ателие, където да намира изява по-добрата половина от мен, ето какви ги върших тези дни (измежду дебненето на температурата на малкия, минутките откраднат сън и преборването а гадния вирус, който, в крайна сметка, изпонатръшка всинца ни):

това ми изделие е първият ми (успешен?!) опит за създаване на `clear and simple` картичка.  хартиите са просто прелестни, елементите си паснаха точно на мястото и нямаше смисъл да обременявам проекта с каквито и да било излишни джуджуфърляци. 🙂 това скромно изделие вече  пътува  до мавритания, където ще занесе коледните и новогодишни пожелания на моя позната към съпруга й, който работи там и няма да бъде със семейството си по празниците, а аз наистина се постарах да вложа изчистена, но празнична визия на носителя на посланието 😉

първоначалната ми идея за следващата картичка беше да е огледален образ на ето това ми творение, и съответно – картичка за коледа за другата учителка на Боро, но ето каквосе получи в крайна сметка:

знам, че наистина преекспонирам това изображение, но много харесвам този печат и обикновено, си играя с него само за специални проекти, освен това, си мисля, че учителките на Боро ще се изкефят на посланието 🙂  

уилоу и детенцето са оцветени с любимите ми derwent coloursoft моливи. след почти година оцветяване предимно върху крафт-картон, беше изключително приятно да си припомня какво е усещането с тях и върху обикновен акварелен картон. тук използвах brushing-техника за оцветяване. най-общо, тази техника се състои в това, след като са оцветени всички детайли, със съответното засенчване, всеки детайл се `полира` или с бяло, или с най-светлия цвят от съответната гама. не знам доколко е видимо на снимката, но се получава много приятен ефект – цветовете са наситени и меки и нямат нужда от допълнително блендване. аз, обаче, винаги предпочитам да фиксирам цветовете, затова тук съвсем лекичко минах с бебешко олио – и ето го нагледен най-големия плюс на derwent coloursoft моливите за мен, чийто цветове не избледняват при какъвто и да било медиум за смесване.

идеята ми за тази картичка беше цветовете, а и всички елементи да са разположени огледално спрямо първата. с фона на тази картичка се получи, но цветята си застанаха точно на мястото и тук. и, естествено, накъде без специалните ми карфици 🙂 (хм, давам си сметка, че в изминалата повече от година и кусур, оцветяването върху крафт, шевовете и специално изработените карфици са постоянен елемент от моите проекти, редом до многото цветя, но когато нещо те радва, го използваш посто защото ти е кеф, а не защото това е тренда, но пък, не се знае кой, кога и къде ще измисли топлата вода, която ще стане модерна за момента 😀 )

намерих това прекрасно копче в една малка, забутана кинкалерия на път за детската на сина ми (обожавам малките квартални кинкалерии и магазинчета за левче! колкото по-забутани, толкова по-добре, защото винаги в тях се намират неверояти съкровища! 😀 ) на снимката вероятно не е достатъчно видно, но копчето има много фин приннт на стилзирани цветчета, които приличат на снежинки, затова реших, че ще пасне перфектно към зелената ми коледна фльонга:)

 

 

 

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s