Галерия

истински миг

🙂 след разговора с учителките на Боро, се чувствам наистина малко по-спокойна. на път към къщи си поговорихме отново, и… ми стана някак леко от… топлината и доверието, които виждах да блестят в тъмните очички, засенчени от изящни вежди, стана ми леко, защото все още имам силата, наистина, да издърпам дъгата на по-видно място, но и нещо повече – благословена съм с доверието на детето си, и дано, дано да успея да го запазя!
и реших, че за тази вечер ще захвърля някакви правила настрана, и вместо от вратата да се хващам за мивката и печката, докато приготвям вечеря за хлапето, ще се направим на интересни и ще си поръчаме храна отвън.

докато чакахме храната, Боро или дебнеше на шпионката кога точно ще дойде баткото с храната, (накипрен с коледна шапка, щото да не би баткото да не разбере, че скоро идва коледа), или кроеше планове как, когато звънне и аз отворя вратата, Боро ще изскочи иззад мен и ще го уплаши, аз разсеяно си мислех, че има нещо особено готино в това за момет да слезеш от стремето. ей така, да оставиш нещата на самотек поне за половин час, да си затвориш очите пред бялата покривка и етикета, и да ядеш с пръсти и директно от опаковката, просто за една вечер, а после да продължиш да правиш приятните неща, с които си се занимавал допреди малко. дъжд и буря навън, златистите ми пердета, които крият неуютната късно-есенна вечер от погледа ми, светлината на дома ни и малкото момченце, което дебне на шпионката, за да погоди номер на момчето с храната…

истински миг на чиста, неподправена радост… 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s