Галерия

хортън.

🙂 когато бях хлапе – може би на възрастта на Боро – си мислех, че целия ни свят, всичко в него – земята, слънцето, звезите, галактиката чак – е затворен в мъничка сфера, която е в ръката на огромен и добър великан, който се грижи за ас.
после станах циничен възрастен, и разбрах, че няма нищо ново под слънцето – тази моя прекрасна, несподелена детска идея видях визуализирkа много готино в `мъже в черно` I и усетих ужасно готино и силно дежа вю в края на филма. после прочетох `килимените хора` на прачет, и категорично осъзнах, че великите идеи – наистина великите – са точно по прачетовски живи – ей тъй на, парченце вдъхновение си лети из пространството и времето и тресва между веждите някой открехнат за внушенията на вселената творец, voilaя ето ти чудесна визуализация на нещо фантастично, което няма начин да не е искинско по един или друг начин, след като преди 30 години е скимнало на едно странно, пет годишно момиченце.
сега с Боро гледаме `хортън`. много приятна и щурава 3Д анимация за слон, който съвсем случайно открива, че върху глухарчето, което е откъснал, живее цяла цивилизация! в която Боромир се влюби, и… дежа вю! отново!
мисля си колко сме закопани в стереотипи, като в пранги! о, да, без някои от тях цивилизацията би умряла в настоящия си вид, но – дявол да го вземе, би ми се искало отново да намеря онази шантава, странна, детинска искрица, която да учи сина ми, че има странни, нови, уникални светове, вместо на това, което категорично пише в книжките по педиатрия и ръководствата за родители.
но най-хубавото е, че когато пратя по направление всички правила и слушам само и единствено сърцето си, когато става въпрос за възпитанието и добруването на сина ми – ето тогава цялата вселена пее в хармония:)
благодаря на светлината, че ми е останало поне това. благодаря, че сина ми е наследил точно тази част от моето днк, която е способна да измисля автентични феи и прелестни, истински, фантастични дъждовни гори:)
замислям се колко е лесно всъщност да бъдеш майка – нахрани го, облечи го, образовай го, осигурии му стандарт на живот и тра-ла-ла, изпълнила си си задълженията! но винаги има нещо повече. винаги съм търсила и искала нещото повече в общуването и възпитанието на това невероятно създание, на което имам честта да бъда майка.
и понякога ме боли дълбоко под кожата, че това, което е видимо в неговите очи, в неговия прекрасен свят с феи с оранжеви жезли и зелени рокли със съвсем лека ръка може да бъде подложено на смях, укор и упрек, защото момчетата трябва да мислят за колички, войници и пистолети!
но пък, от друга страна, Боромир има съдбата да му се е случила майка, която е жив оксиморон…

колко е лесно да потиснеш онази палава, детска невинност… колко е хубаво, когато намериш някакви малки спусъци в ежедневието, които я връщат обратно!
май и на двамата с Боро ще ни у доста трудно да променим света, а?
но пък, струва си да се опита.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s