Галерия

AVATAR

добър вечер.

намирам се в адски, ама адски крива серия!

i went through a blast from the past! случва се дори и на най-добрите, за съжаление. ей така, както си седиш в перфектната, полароидна, моментна снимка, която представляваш outdoor, внезапно прочиташ текст и преживяваш дежа-вю, чуваш песен, която те разплаква, надушваш аромат и си спомняш кой си бил… и ето как тръгваш на лов, докато претегляш на везните дилеми и пресмяташ формулите на неизбежното зло.  да се опитваш да каляваш духа си в рутина, или да скочиш, скръстил пръсти в надежда въжето все пак да е достатъчно късо, за да не се размажеш върху чакъла, който лети срещу теб? сигурност и проза, или доста несигурен риск да се възкресиш като този, който си бил?

надявам се да успея да измисля отговора. след ежегодната ми среща с лекарката ми, при която чакането пред кабинета в минутките на незнание какво се случва посипва ов скреж в гъстата ми коса. и, надявам се, след срещата ми със спомена за старата аз с пръсти, омацани с оръжейна смазка.

лара крофт вече е на средна възраст, мили мои.there is no chance to push the reject about it 🙂

друг е въпросът дали все още е способна да излее сребърните куршуми, които са й нужни, за да тръгне на успешен лов за демони.

 

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s