Галерия

gunpowder on my nails

от време навреме си мисля, че съм имала щастието да живея  наситено,  случвайки и преживявайки неща, които доста успешно биха запълнили нечий bucket-list. част от дивотиите ми са били готини и забавни случайности,  за други ми е гот да си спомням, но едва ли бих минала отново през тях, за трети може да се каже, че направо съм си чупила тъпометъра в главата, други са били нарочно и самосъзнателно търсени и предизвиквани, а има и такива, на които останах вярна през годините. така или иначе,  съм изконсумирала достатъчно адреналин, което вероятно ме прави доста арогантно ренде на моменти, особено в очите на определени хора. за мой късмет, съм одарена с рядкото умение да си давам вид, че ми пука от твърде малко неща.

все пак има работи, които трудно можеш да преглътнеш, да си изтръскаш косата от прахоляка и да продължиш напред. аз мога да се правя на джелезна много успешно. но това, което е способно да ме раздразни наистина до тремор, е еснафщината! това отвратително, долно, подло качество човешко, което те кара да надничаш в чуждата паничка и под чуждите чаршафи, да мериш неща, които са несъразмерни по природа и да плюеш – колкото се може повече отрова, кал и гняз, просто защото  срещу теб има това, което на теб ти липсва. тук въобще не е задължително да си говорим за материални и тривиални по същността си глупости. честно, в последните дни ми дойде в повечко да търпя злобицата на дребни човечета, които просто не могат да съществуват по друг начин, ако не оплюят някой друг, особено ако същия е имал дързостта да не дава ухо на кресливите, дребнави напъни на не****аните им егота.

да, ама дори и най-царственото хладнокръвие, достойнство и непукизъм могат да изригнат много зловещо, особено, ако някой си позволи непоканен твърде свойско отношение.

та, тези дни, логично, `заебин`-а най-накрая ми попривърши, и въпреки целебната сила на музиката и изкуството, понякога има моменти, в които трябва да отключиш на онова лудо копеле, което държиш на къса каишка някъде дълбоко из хипоталамуса си, и поне за малко да го нахраниш, че иначе то ще те разкъса на  мръвки.

…отдавна не бях ходила да стрелям. всъщност, не съм и помирисвала оръжие откакто забременях 😀 не предполагах, обаче, до колко ми е липсвало… има нещо вкусно в стрелбата за удоволствие. в специфичната тишина преди изстрел. в очакването. чист инстинкт, който взема връх, и не мислиш за нищо друго – ти, оръжието, мишената, дишаш, прицелваш се и стреляш. има особено секси тръпка в овладяването и практикуването на опасно и смъртоносно умение 🙂 което те оставя изчистен и с наострени сетива, неподправен адреалин, осигурим в напълно градски условия 😀 обичам специфичната, пикантна, остра миризма на барут и смазка. обичам ръцете си, покрити с нея. обичам свистенето на куршумите при рикошет и мигновеното жилване от хвръкнала не накъдето трябва гилза. обичам и малкото, непретенциозно, вероятно малко познато стрелбище, скрито под земята, където винаги, когато отида, имам усещането, че съм се върнала вкъщи. където беше моя си личен дзен в продължение на години, когато ме стегнеше шайбата. това специално място пази история – то беше едно от местата, на които се влюбвахме с мъжа ми (ако и към днешна дата да се познаваме от 26 години 😀 ) и двамата напоследък бяхме влезли в отвратителна серия, всеки с неговите си дертове, така че решихме, че нужния ни антидот е час-два стрелба, да живнем малко. забърсахме едно специално приятелче, и ей ни there.

и… наистина като да се върнеш вкъщи!!! 😆  беше много готино – мъж ми веднага влезе на шеста предавка. приятелчето, с което бяхме – е, ами за него може да се каже, че беше `девствен`, защото извън казармата въобще не е помислял да се занимава с оръжия, но и той се зариби. колкото до мен… е, като след пет годишна пауза… абе, това не е точно като колелото 😀 иска си практика, но пък е умение, към което бързо се връщаш. мускулна памет 🙂 която се задейства веднага, щом започнах да стрелям в позиция с една ръка – винаги е било по лесно за мен. признавам си, че ми трябваше малко време, наистина, да се отпусна, но си мисля, че съвсем скоро ще върна обичайната си добра форма.

и тъй като това е случка, с която няма как да не се изфукаш (леле, леле, как живяхме навремето без блогове й фейсбук, които да стават свидетели и на най-малкото ни отиване до кенефа), ето снимков материал:D

винаги съм стреляла в позиция с една ръка - вярно, тежи малко повече, но пък контролираш доста по малко крайници и мускули :D комфортът е важен за точната стрелба, така че, в крайна сметка, скоро зарязах класическата позиция в разкрач и с две ръце и почнах да си стрелям както си знам. и нямах празно!

ама много съм готина!

прострелвала съм какво ли не, но си имам своите фаворити. харесва ми за загрявка да стрелям с калибър 22 (марголин е сред любимите ми оръжия по въпроса), но същинската тръпка за мен е стрелбата с 9х19. страшно харесвам glock-овете! стабилно, не много тежко оръжие, с направо перфектен мерник и мушка, перфектен спусък. отката е силничък, но се преживява. заради глоковете си бях паднала и по аркус, който може да се каже, че е малкото, побългарено братче на глок, също много добра стрелячна машина, по лека, с не така добър мерник, но пък по-лек спусък. горе, обаче, ме виждаш с `макаров`, и мога смело да заявя, че това е новата ми тръпка! къса цев, гъвкав спусък, компактен, просто ми заспа в ръката! в сравнение с това бижу, глока ми се стори като сглобен от `лего` 😀 и, в крайна сметка, след като се отпуснах и се върнах към удобната за мен позиция за стрелба – ето как стоят нещата:

таргет

well, am i a badass? 😀 😀 😀

та така. адреналинче. имах нужда!

защото тепърва ми предстои да решавам доста неща. скръстила пръсти този път да не се окаже вярна прикацката, че ако искаш да разсмееш господ, си направи планове.

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s