Галерия

госпожо атанасова,

36988_4_300

уважаема директор атанасова,

дойдох на уговорената среща с вас с  идеята, че ще мога да запиша детето си временно в поверената ви градина, докато тече ремонта на нашата. с нагласата, че ще срещна разбиране, съпричастност и, може би,  съвсем мъничко емпатия от ваша страна – като учител, жена, родител – все фактори, които ни поставят на една равнина с вас. защото, като родител, за мен е изключително важно адаптирането на детето ми в колектив и социална среда. като учител (дори само по образование), за мен е e не по-малко важно детето ми отрано да изгради навици за учене и почивка, за учебна година и ваканция, да се сработва и разбира различни учители.  редом с всичко това, допреди срещата с вас, в съзнанието ми все още тлееше  наивната, както се оказва,  вяра, че, като съвестен гражданин, който ежегодно си плаща коректно данъците, ще мога да се възползвам от така предоставената ми възможност детето ми да посещава дежурна градина. вашата градина. възможност, която, предполагам, е предоставена не само на мен, но и на ред други родители, възможност, обсъдена, договорена и приета по съответния канален ред. възможност, от която бях готова да се възползвам, зарадвана, че детето ми ще се докосне до друга среда, учители, хора. и, колкото и тривиално да звучи, вие ще получите месечна такса от мен заради това, че сте се грижили за детето ми в продължение на седмиците, в които то няма да може да посещава своята градина. не на последно място, дойдох при вас, с представата, че сте професионалист, с когото бих могла да намеря общ език.

вие ме посрещнахте сопнато! така, сякаш идвам да загубя от скъпоценното ви време с безпочвените си претенции и искания, които аз наивно вярвах, че някаквите законови рамки ми гарантират! дори си позволихте грубо държание спрямо мен, без да сте провокирана по какъвто и да било начин.

дръзвам да споделя, че вие бяхте неподготвена за така създадената ситуация. защото, от телефонните разговори, които показно проведохте пред мен, стана ясно, че ръководената от вас детска градина – в случая, натъртвам,  дежурна –  може да осигури помещение за приходящите деца, но нямате ресурс от учители и помощник възпитатели, ресурс, който би следвало да сте договорили с директора на нашата градина още преди началото на учебната година, вместо в нелепи, показни и помпозни телефонни разговори. дори ми показахте списък с препълнените ви групи, госпожо атанасова, за които, обаче, аз не нося никаква отговорност.  тук, обаче, в синхрон с вашия изключително нападателен и обиден тон ще си позволя, госпожо атанасова, да заявя, че знам за случаи, в които лично вие, в прав текст сте изисквали суми от по 3000 лева от родителите на деца, които са искали да се запишат във вашата градина. деца с достатъчен брой точки, които да им гарантират нормално класиране и прием според системата. не зная колко от поверените ви деца са приети по този начин. но съм категорично убедена, вие сте човек, податлив на корупционни практики. и нямате нищо против да се възползвате от това.  връщайки се на казуса с липсата на достатъчно ресурс да обгрижвате приходящите деца, госпожо атанасова, бих искала да ви споделя, че аз,  преди да поема даден ангажимент, внимателно обмислям всички аспекти, преди да взема окончателно решение. и ако преценя, че не мога да поема въпросния ангажимент, не се и наемам с него. вие обаче, госпожо атанасова, приехте документите на детето ми с жест, сякаш очаквахте самият шон конъри да влезе през вратата на кабинета ви и да довърши етюда `заета, но безкрайно благородна директорка на детска градина`, проявявайки крайната милост да приемете детето ми дори не не за целия месец, в който ще тече ремонтът, а само за две седмици. защото, както се изразихте, като започне учебната година, с предимство са вашите деца, с което ви изказване аз, вероятно, трябваше да се почувствам безкрайно благодарна за царственото ви милосърдие.  така и не ми стана ясно, а и вероятно, не съм и длъжна, сигурно, да знам дали ще има осигурени дежурни учители от детската градина на моето дете. все пак, това са ваши ангажименти и договорки, които, както на мен ми стана ясно, вие не сте уточнили и спазили. чия е вината не зная, не искам да прогнозирам, защото това не е моята работа. ваша е.

в моя работа, обаче, госпожо атанасова, се превръща декларираното крайно негативно отношение към мен, и, вероятно, към моето дете. вие си позволихте, госпожо атанасова, да ме съдите. да ме категоризирате спрямо вашия си аршин. разстроихте ме с нападателните си и хапливи забележки. да, безработна съм, както пише в заявлението за кандидатстване на сина ми.  позволихте си крайно презрителни и обидни изказвания, заявявайки ми че трябва да си гледам детето, след като съм безработна, с изключително ценната добавка, че сте наясно майките, които много обичат да се скатават от работа. думи, които, освен, че ме засегнаха крайно силно, въобще не съм очаквала да чуя от педагог!

всеки си има своята история, госпожо атанасова. не е ваша работа защо съм безработна, но все пак, за  ваше сведение само, докато вие сте били на топлото си местенце като държавен служител, аз съм си счупвала гръбнака от работа в медийния сектор. оставяйки десетилетие и повече трудов стаж в изключително динамична и натоварена с много негативен стрес атмосфера, плюс осем диоптъра от зрението си и прецакана щитовидна жлеза, активирала гадно автоимунно заболяване. всичко това- въпреки сравнително скромните ми декади на тази земя. десетилетие професионални ангажименти, в което, госпожо атанасова, не веднъж и два пъти ми се е налагало да имам пряк досег с държавни служители точно като вас. но и десетилетия, в които работейки с вярата, че хората като мен трябва да са показателите на барометъра на общественото мнение, в чисто личен план семейството ми и аз преминехме през достатъчно трудни периоди и лишения, докато рискувахме да инвестираме и ре-инвестираме така, щото да осигурим бъдещето си някой ден, защото, госпожо атанасова, живеем в несигурен свят. към днешна дата,госпожо атанасова, аз мога и съм съвестен и коректен данъкоплатец, който ежегодно внася в хазната суми, каквито вие не сте усвоили като рушвети. вероятно, госпожо атанасова, тази безработна млада майка като мен, скатаваща се от работа, плаща и част от вашата заплата, редом с такси, данъци и здравни осигуровки, с които почти със сигурност съм осиновила произволен брой граждани от етническите малцинства. дори не вземам детски надбавки, госпожо атанасова, защото месечният ми доход надвишава с цели осем лева необлагаемия минимум. предполагам, можете да приложите малко елементарна аритметика, за да ви стане ясно с колко точно процента се доближавам до средната класа, а като приспаднете гореспоменатите данъци, такси и осигуровки, които не мога да си позволя да не си платя, можете да предположите какъв точно би могъл да е нетният ми доход, с който гледам детето и семейството си. вероятно не бихте си задали въпроса дали не съм лишила семейството си от хубава почивка, детето си от дълго време желана играчка, за да бъда коректен платец в държава, в която всеки прави каквото си иска, достолепно покрит от мантията на служебните си задължения.

да, госпожо атанасова, безработна съм към днешна дата. в много голяма степен – и плод на личен избор засега, тъй като избрах да бъда до детето си в първите най-важни години от живота му. никакви върхове в кариерата не могат да ме мотивират повече от това да се посветя на отглеждането и възпитанието на сина си, да се постарая да му осигуря щастливото детство, да направя всичко възможно да възпитам в него качества, които ще му помогнат да израсте като достоен и силен мъж. разбирате ли, госпожо атанасова, аз искрено вярвам, че институцията на детската градина е много важен фактор от именно това възпитание, както и изключително ценен компонент от детските спомени. затова съм щастлива, че въпреки малоумно функциониращата система за прием в градини, и въпреки фактът, че миналата година не се поддадох на намеците за изнудване от страна на ваш колега, все пак детето ми посещава тази институция. уверявам ви, не съм спирала да се занимавам с детето си вкъщи, учейки го да развива свои изключително ценни таланти, съобразени  с неговите лични, индивидуални нужди и интереси, но смятам детската градина за много важен филтър в детското възпитание! първата подготовка за конфликтите на `възрастния` живот, който неминуемо ще застигне пет годишния ми син. за мен, госпожо атанасова, този ангажимент към детето ми е най-сериозната, отговорна, скъпоценна работа на света!

но разбира се, госпожо атанасова, тъй като и аз съм човек и известна доза еманципация далеч не ми е чужда, ако и към момента от време на време да работя от вкъщи, не бих имала нищо против отново да се върна на работа, . в името на личното си самочувствие като интелигентна, креативна, работоспособна млада жена. тук, разбира се, детската градина би била неоценим помощник за мен в помощта за отглеждането и обгрижването на детето ми, докато аз съм на работа. за съжаление, госпожо атанасова, обикновените простосмъртни не живеем в идеална вселена. смятате ли, че има работодател, който да изтърпи да излизам в болничен през две седмици, за да се грижа за детето, когато се разболее, както неминуемо се случва с дечицата, посещаващи градина? не разполагам с достатъчно мобилни баби или други близки роднини, които да ми помагат с този ангажимент, госпожо атанасова. също така, съм на мнение, че е редно контрола в детските заведения да бъде засилен, госпожо атанасова – контрол, който далеч не изчерпва функционалността си само и единствено с дежурната медицинска сестра, която посреща децата сутрин на входа. ставала съм свидетел, госпожо атанасова, на достатъчно ситуации, в които родители оставят явно болните си деца на градина, ако и да са преминали през контролния филтър сутрин. при това не само работещи родители, които няма на кого да разчитат да им помага за детето, но и явно безработни такива, които, обаче, прекарват скъпоценното си време в по кафенета и срещи с приятелки. за сведение, самата аз никога не съм си позволявала да заведа детето си болно на градина – защото имам отговорност не само към сина си, но и към здравето на децата с които контактува. факт, който вероятно ме прави изключително голяма глупачка, според вашите критерии. питам се, госпожо атанасова, дали не би следвало, наистина, контролът и грижата за здравето на децата в градините да бъде малко по-завишен и да има съответните санкции за недобросъвестни родители? но пък, след като е отдавна функционираща практика да се издават медицински свидетелства с тежки хронични заболявания на напълно здрави деца, само и само за да бъдат приети в градина, предполагам, една  ангина, минала през филтъра, е нищо работа. защото, да не забравяме, в градината все пак се гради и имунитет, нали? така стоят нещата, госпожо атанасова. вероятно, фактът, че съм безработна, във вашите очи автоматично ме превръща в крайно не функционална единица от обществото, това, че съм честен човек със сигурност ме прави да изглеждам като същинска глупачка, а фактът, че не толерирам по никакъв начин корупционни практики вероятно ме прави крайно неперспективна личност. но, не ме интересува, госпожо атанасова. защото, преди всичко, аз съм майка. излишно е да повтарям, че за мен щастието и добруването на детето ми са на първо място, и слабо ме интересува чуждо мнение и препоръки, извън собствения ми морално-етичен кодекс. вие демонстрирахте крайно дискриминативно отношение към мен, госпожо атанасова, и без да ме познавате, си позволихте да ме съдите. имам всички основания да сезирам когото трябва за това, както и за злоупотреба със служебно положение, но няма да го направя. като журналист – макар и бивш такъв – достатъчно добре знам, че какъвто и да е казус трябва да бъде подкрепен с преки доказателства, каквито, за съжаление, аз не бих могла да представя, а в държава като българия честната дума без поне още един пряк свидетел не струва нищо. давам на просташкото ви поведение отпор, който заслужавате – не чрез инстанциите, а чрез личния си блог, където нямам абсолютно никакви основания или изгода да лъжа или да увъртам. въпреки всичко, детето ми ще посещава за две седмици поверената ви градина. мога, обаче, да ви уверя, госпожо атанасова, че ако сина ми бъде подложен на какъвто и да било стрес или дискриминативно отношение, няма да се поколебая да потърся правата си с всички познати ми средства. трябва, обаче, да ви благодаря, тъй като се оказахте ценен крайъгълен камък в пътуването ми към разбирането на човечеството като цяло. защото, докато има балами, ще има и тарикати. но стари, мъдри и живели повече от мен и вас хора са казали `страхувай се от гнева на търпеливия човек`.

Advertisements

Коментари са забранени.