Галерия

дъждовния жезъл и размисли по вятъра

комплексът `марта стюарт` може да бъде опасна работа. особено някои негови проявления…

няма лошо в това да създаваш с ръцете си, за да украсиш дома и деня си. да направиш подарък на приятел, да накараш някого да се усмихне, да сготвиш вкусна и красива храна, с която да нагостиш семейството си в уюта на дома си. българката си е такава (или поне моята представа за нея е такава). тя обича да създава. дали ще отглежда  прекрасни цветя, бликнали в пъстри каскади през парапета на балкона й,  с грижата и вещината на същинска фея, дали ще шие гоблени, съсредоточено и старателно, бод по бод, претворявайки върху канавата великолепни картини само с пръстите си и благодарение на шепа конци, дали ще сътвори изящни като снежни кристали шедьоври само с куката си, кълбо прежда и мъничко свободно време, прекарано в мълчание, дали ще плете най-топлите и красиви шалове на децата и внуците си, дали ще кичи приятелките си с уникални и неповторими бижута, ще върти торти-произведения в скулптурата или ще натамънява картички – българката си е такава. умеятна 🙂

и все пак… както казах, комплексът `марта стюард` може да бъде адски досадно нещо. споменавала ли съм, че съм доста първосигнален човек? май не. но мога с часове да гледам въздействащите и живи картини на люис ройо и борис валежо, да онемявам пред изящната, но не и пошла еротика на хайме сораяма, но не мога да кажа, че се захласвам особено по анди уорхол, ако и да не отричам влиянието му върху съвременните графични изкуства. мога, докато гледам някое красиво, изящно бижу от филигранна тел и камъни, съвсем искрено да се смая що за ръце и търпение трябва да има авторката му, за да постигне подобно съвършенство и стил. мога и да се смая на себе си как е  възможно да не изпадна в телешки възторг пред топче, забъркано от солено тесто и нашарено с маркер, а автора му далеч не е дванайсет годишно момиченце. понякога ми се струва истински пресилено и най-дребната проява на сръчност да бива окичена с гръмки прозвища като `талант` и `изкуство`, напудрено с известна доза елитарност. да бе, да. навремето баба ти, като е тъкала най-личните си черги, го е правела, за да й е топло и красиво на челядта, а не да сбира лайкове из фейса и социалните приложения. всеки с представите си, нали. очевидно, аз съм сноб.

(и като споменах `изкуство` и `елитарност` в едно и също изречение… не мога да не се сетя за едно изказване на ивайло нойзи цветков, което не помня къде бях чела, но според което `който не би могъл да се обезсмърти с изкуство, трябва да създава деца`. нещо такова. и убийствено дразнещо. с други думи – ако си бездарен, плоди се, щото да не си капо.  аз съм жена, не лишена от доза еманципация, но, за мое щастие, не съм обременена от принципите на феминизма, нихилизма и всякакви гръмко звучащи определения, завърщващи с този суфикс. и не мога да се съглася със сравнението на две абсолюто несравними като емоция и значение неща 🙂 едното храни егото ти. другото те доближава до бог или до представата ти за него. 🙂 силно се съмнявам, че и най-великата картина или оргазмично изстрадан роман или разказ могат да се сравнят с усещането как в теб расте живот, сълзичка от теб и любимия ти. от две мънички ръце, които се обвиват около врата ти и очи, в които блести вярата, че ти можеш да дръпнеш дъгата на по-видно място. ето в това толкова значимо и в същото време – простичко нещо е истинският смисъл. да поемеш тези две малки ръце и да им поведеш по пътечката, по която да вървят, а после да се отдръпеш в един момент, бидейки само ненатрапливо, но осезатело присъствие, ангел хранител, който нее задължително да усещашнепрекъснато, но просто знаеш, че е там. ето това, ивайло, е безсмъртието. придружено с бели нишки в косата заради ожулени колене, нощни бдения и майчини страхове, с по няколко красиви, изящно вплетени в плътта около слепоочията ти линии, мъничките, патешки крачета на зрелостта, оставили след себе си бръчици от смях и горди усмивки. простичко е. 😉  )

дълго интро, а?

напоследък липсвах сериозно. скучая:) имам сигурно десетина нови печата, които си стоят в опаковките ей така и чакат да ги омастиля, но желанието ми да го правя е никакво. сякаш се почувствах уморена от едно и също. и от еднаквите неща около мен, подчинени на тренда за момента.  тук не мога да не благодаря на моето мъничко вдъховение, чието любопитство към толкова много неща отново ме накара да създавам и творя, просто заради удоволствието от самия акт на създаване, не толкова от крайния резултат.

но, признавам, липсваше ми усамотението в моето съвсем мъничко ателие в ъгъла на хола, където оставах насаме със себе си и ръцете си… мястото, където прогонвах всички демони и тревоги, липсваше ми спусъка, заради който бях в състояние с часове да изпипвам детайлите на някакво малко нещо, само и само за да го направя съвършено спрямо собствените си представи…

дали случайно или не, в блога на gg sisters – (много оригинални, самобитни  и истински творци, ако ме разбираш 🙂 ) попаднах на техните невероятни`дъждове` – удивително вълшебни и магични инструменти, истински произведения на приложното изкуство, така наречените rainstics. рейнстиковете са музикални инструменти, по-скоро – инструменти за медитация, които създават звук като от падащ дъжд. и, не на шега се вярва (а и аз лично се убедих в което), че те наистина могат да предизвикат дъжд:D  и… ето го пламъчето, което ми липсваше напоследък. любопитството, което ме дръпна за конската опашка с `ти ще опиташ ли?` , магията, която ме залепи за тезгяха ми в продължение на няколко нощи 🙂 от отдавна не ми се беше случвало да си играя и да експериментирам, да се чудя `а какво ще стане, ако направя ето така`, само аз, ръцете ми, заспалия ми дом, музиката и чаша чай. то е като влюбване…
благодаря ви, gg-сестрички, наистина имах нужда от това!

ето какво се получи…

rainstick6

това е първия ми опит:) мъничко нещо 🙂 имам особена страст към екзотичи култури и изкуства, затова реших да направя този малък дъждовен жезъл в стил native american art.

rainstick5 rainstick4 Боро веднага си го присвои 😀 каза, че страшно му харесва звука, който издава, след което го оповести за своята вълшебна пръчка, която го зарежда, като прави магиите си от книжката с фокуси 😆

и така, процесът страхотно ми допадна. няма да е пресилено, ако кажа, че наистина се чувствах very zen, докато изработвах моите първи дъждовни жезли 😀 ето и следващия:

rainstic-a3

rainstick-a5

rainstick-a2

rainstick-a1 rainstick-aда вметна само, че сред феновете на  рейнстиковете челно се нареди и майка ми 😀  която, като ни дойде на гости, няма търпение да `завърти дъждовното нещо`!  

rainstickluk3 rainstickluk5 rainstickluk6 rainstickluk2и… колкото и странно да изглежда, но когато майсторих този rainstick, се чувствах като шаман, който изработва вълшебен жезъл. аз съм въздушна зодия, а вълкът в мен е земен дух, така че не зная дали бих могла да предизвикам дъжд с въртене на жезъла, но пък, най-хубавото беше, че през цялото време, докато работех, по радиото непрекъснато пускаха песни с тема… дъжд! 😀

ето как звъни моя жезъл:

красиво, нали? не можеш да си представиш на живо колко успокояващ, нежен и хармонизиращ звук издава това нещо, то е наистина като влюбване!

и така, намерих моята нова страст. и, подозирам, че както е характерно за мен, когато се `влюбя` в нещо, ставам направо ужасна в преекспонирането на новото влюбване, но така стоят нещата 😀 аз също няма да издавам каква е тайната на майсторенето на `дъждовните жезли`, но пък, ако искаш, наздърни в блога на gg-sisters, и може би те ще ти подшушнат как:)

и така, благодаря ти, че се отби при мен и ме изслуша:)пожелавам ти хармония, спокойна и деликатна като трополящ по стъклата на прозорците ти дъжд!

hugs-hugs!

Наташа

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s