Галерия

2 + 2 = 5

AVATAR

за да спазя препоръката на сестрата в детската градина да не водим болни и недолекувани деца, спрях Боро за три седмици, за да съм сигурна, че напълно се е изчистил от стафилококовата инфекция, която, най-вероятно, е донесъл пак от там. (и която, най-вероятно, ми дава съвсем оправданото основание да друсна една хубава санитарна проверка). три седмици, в които няма да те занимавам с това как сме се оправяли с бесните му температури, антибиотици, лекарства и изследвания, а за да не изостава от материала, учихме и вкъщи, като, междувременно аз съм се справяла с работата си аз си знам как.

в понеделник заведох на градина дете в отлично здраве, но докато се преобличахме в коридора, на съседното гардеробче до нас николчето се скъсваше да кашля, с една хубава, влажна, къртеща петите чак, кашлица. майката на николчето – същото това николче с големите сини очи, което скубе и се кара на сина ми всеки път, когато той гушне или се заиграе с друго момиченце – се направи, че гледа рисунките на децата, когато се обърнах и ги изгледах.

понеже пък на нас лекарят ни препоръча да пазим много Боро от настинка точно сега, много ясно казах и натъртих и на учителките, и на лелката когато излизат Боро да е с чорапогащник и шапка. Боро, обаче, е излязъл с чорапогащник само веднъж, защото, видите ли, не можели да го чакат, за да излизат навън! защото е адски трудно и крайно непедагогично, най-вероятно, някой просто да се наведе и да му помогне да се оправи по-бързо!!! защото всички на пет години сме ужасно организирани и сръчни, нали!

в петък си взех детето с блеснал поглед и гъгнив нос, а вечерта пак ми вдигна температура. хайде пак, изследвания и атипиерици… очевидно, препоръката за здравите деца на градина се спазва само от малцина, други могат да минат между капките, за трети си затварят очите, а аз вече започвам да се чудя има ли, въобще, някакъв адекватен и реален контрол???!!!

междувременно, през тази седмица, аз трябваше да разреша конфликта между Боро и учителката, която го пернала по главата, и проведох един изключително спокоен и възпитан разговор с нея, в който, надявах се, й е станало ясно, че всеки път заради дългите си отсъствия на детето му се налага да свиква отново с градината, и ако може, да я помоля просто за малко повече умереност в методите. ще спестя хвалебствените слова за Боромир какво прелестно дете е, защото не ми се занимава с лицемерие, но ще кажа само, че от цялата работа излезе, че, госпожата, едва ли не, го била погалила, и то случайно, разбираш ли! нещо повече – ден по-късно Боро ми каза, че са си говорили с госпожата, и, едва ли не, тя му е внушила, че той си е измислил цялата тази работа, `така, както си измисляш, че си имаш `пиратски жезъл`. (Боро, всъщност, притежава такова нещо 😀 ) предполагам, за учител с около двайсетина години педагогически стаж, е особено лесно да изманипулира дете на пет години с лафовете, че те, децата, имат навика да си измислят и да преувеличават. само че, аз съм майка, която познава свръхестествено добре детето си, и отлично знам, кога Боро преувеличава или си фантазира, още повече, че от малък сме го възпитали, че лъжата е лошо нещо, което може да доведе до неприятни последствия за всички. както казах, всеки може да се прави на идиот доста успешно. но да се опиташ да накараш друг човек да се чувства идиот в собствените си очи, е степен на изящно изкуство, която малцина владеят, а за беля, моя инстинкт към хората никога не ме подвежда 🙂 подкрепен от възмущението и на други родители спрямо въпросната госпожа. в името на вселенския еквилибриум, този път ще си затворя очите. от мен да мине, две и две е пет. не говорим за изолиран случай, обаче.

въртя се в омагьосан кръг, от който сериозно започва да ми писва. записала съм детето на градина с идеята да се очупи и да може да бъде самостоятелен, когато след година – две ще му се налага да оцелява в училище. ужасно ме боли, когато виждам, че моето отракано и живо дете в градината е свитичко като мишка. взимала съм си го напишкан от двора, защото се е притеснявал да каже на учителката, че му се ходи до тоалетната, за да не му се скарат, също, не пие и вода поради същата причина, не казва на госпожите, когато някой го плесне, оскубе или тормози, пак, защото се бои ужасно да не му се скарат. опитах се да говоря с другата му учителка за тези неща, защото ми допада подходът й към децата, харесвам я и имам доверие. тя с лека досада в стил `какво пък сега` изслуша всичко това, което казах, обясних, че съм напълно наясно, че не са се карали на Боромир за такива провинения и че не е наказван никога, но че има ужасен страх от това и че все още има стрес от градината. обясних също, че го виждам че е страшно притеснителен и не играе с другите деца – глупости, най-вероятно, но за мен изключително съществени проблеми, защото не искам детето да се чувства травмирано. учителката ми каза, че тя нарочно го побутва към други деца и прочие, което е прекрасно, с добавката, че `как така други триийсет деца нямат стрес от градината`, че е наясно колко е хубаво да си го държа вкъщи, но да го водя на градина всеки ден, защото така ще свикне някой ден за училище, че й е трудно да повярва, че извън градината е съвсем различен. накрая добави детето да прекарва колкото се може повече време с баща си, защото е момче, с което, вече, окончателно се почувствах крайно тъпо, точно като кученце, което, задето са забравили да го изведат навън, се е изпишкало на килима, а господарят му след това му е наврял муцунката в мръсотията.

аз нямам идея как останалите трийсет деца са свикнали с градината. вероятно, 27 от тях още на три години са събрали прословутите точки и са приети в градина, (а не като моето на 4), и вероятно, още през първата година са се опознали и сдушили, минавайки преболедувайки всички гадни детски редушки, заради които отсъстват често. вероятно, на повечето от тях не им се налага, наистина, всеки божи път, когато отидат на градина, да се адаптират наново и наново, като тук натъртваме на фактът, че, дори да е минала една година, Боро все още е новото дете, което въобще за първи път има досег с градина. трябва си време да се свикне с това, а откакто Боро е тръгнал, няма ни един пълен месец присъствие заради гадните болести!!! (които, за да ми е по-сладко, далеч не са някакви невинни настинки, които минават за три дни – миналата година едвам се оправихме от бронхопневмония за месец и нещо, сега ни тресна стафилококова инфекция, а годината не ми се струва интересна въобще, ако не сме минали поне три-четири  бронхоспазъма, ей така, между другото!!!) също така, забравям да спомена и няколко месечната карантина заради скарлатиа и варицела, заради която пак детето не е ходило. вероятно, татковците на 25 от децата не притежават работно време, което изключва общуването с детето, освен 15 минутки сутрин и 15 минутки вечер, няма празник, делник, събота неделя. (слава богу, поне това се промени при нас.) мъжът ми е кротък и фин човек, самият той определя нас двамата като голд-ретривър и пинчер – едното силно и голямо, но добро и игриво, другото – дребно и крехко, но смело и много зло, ако настъпиш нещо, което обича. не знам какво точно се има предвид `момчето да общува с баща си`, защото ако се очаква Боро да се научи да се бие, псува, пърди и оригва, тук удряме сериозно на камък, по-скоро мъжът ми го учи – и го прави перфектно – как да се справя с инструментите и с часове могат да се занимават с подобно нещо,  да слуша музика и да й се наслаждава, но едва ли би го подтикнал към нещо грубо и агресивно. аз съм лошото ченге в нашето семейство. и аз съм поела обещанието, когато Боромир стане на 18, да го науча как се борави с огнестрелно оръжие. ретривър и пинчер, това е.

вероятно, тук е мястото да повдигнеш вежда и да кажеш `ами как другите се справят, пък ти не можеш`? ами, не знам. равновесие някакво ми се иска да има, компромис някакъв, може би. след като, наистина, може да се затварят очите, и да се пускат на градина явно болни деца – въпреки всички видове предупреждения –  защото родителите им трябва да ходят на работа и няма кой да ги гледа, толкова ли драматично изглежда да се вземе предвид, че моето дете наистина се адаптира наново всеки божи път, когато ходи на градина, а е отсъствал, защото, въпреки цялото ми старание, е лепнал някой вирус пак от градината?! чак такова непреодолимо предизвикателство ли е, наистина, да подходиш малко по-друг начин към чувствително и емоционално дете – и, не, не говоря за някакъв вид специално отношение, навръх всички останали 30 колеги, с които трябва да се оправяш, ама пък, айде, ако може, да не се прекалява с лафовете, че към всяко дете има индивидуален подход, защото аз виждам, че далеч не е така!

сега пак поемам по параболата на омагьосания кръг `седмица на градина, седмица вкъщи`, стиснала палци, наистина, настинката на Боро да не даде някакви други усложнения, с оглед сериозното боледуване, през което премина само преди две седмици. и пак трябва да се подготвя за новия цикъл на свикване и отпускане, придружено с много сутрешен плач, най-вече, когато види другата си госпожа. почва сериозно да ми писва, наистина! но свивам уши.

прибирам, обаче, мекия брус в джоба.

сериозно.

Advertisements

2 responses to “2 + 2 = 5

  1. Едно от основните правила, които съблюдаваме драконовски в нашия център е да не се оставят болни и недолекувани деца. Не може да се разчита изцяло на родителския контрол (и морал), така че се налага понякога да връщаме деца, въпреки възраженията на родителите им, въпреки че това ни бърка в джоба, защото тези хора си плащат… Тръгнем ли по кривата пътека на изключенията, обаче, направим ли го поне веднъж, връщане назад няма да има. И това го знаем много добре. Хубава статия за положението в детските градини и много хубав блог!

    • радвам се да усетя, че съм разбрана от хора `от другата страна на бариерата` като Вас – това ми дава малката, но осезателна надежда, че има шанс нещата да се променят към по-добро. хубав ден:D благодаря, че се отбихте:)

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s