Бележка

:)

събрали сме се около масата, вечеряме. с мъж ми обсъждаме един наш проект, който не върви – не е нещо драматично, но сериозно поне до там, че да те засърбят нервите, от онези работи, дето почват на карък и завършват на карък. аз вдигам очи нагоре:

– благодаря ти, боже, това да са ни проблемите! – усмихвам се.

Боро, който седи до мен, също вдига главица:

-благодаря ти, боже, че си имам мама!

🙂 как да не ти се доплаче от такива мигове 🙂

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s