без коментар

след ден, в който имах усещането, че докато се разболявам яко, някой е откраднал всичките ми кости и е заменил ставите ми с желирани бонбонки, сън, дето сваря и едни `бесни стари пенсии`, които не догледах, май вече навлизам в оздравителна фаза, в която свирепо търся нещо сладко из къщи, а е пет сутринта и аз съм кукуряк.

след едно послание от ангелите 😀 някак ми се дощя да седна и да си направя равносметка на изминалата година, ако и вече почти да преполовихме януари и да е малко късничко за броене на пилци. но пък, ми се доиска, наистина, да погледна назад и съвсем обективно,  да видя къде съм сега и какво предстои. бях си обещала, че няма да го правя, но аз съм ходещо противоречие, което отлично функционира и в двете си полярности поне до там, че да не се е самовзривило 😀 абе, пъстра година беше, с много противоречия, много хубави моменти и много не чак до там, но наистина имам нужда да я погледна, за да я оставя назад. без хроология, нали.

 изкарахме най-якото море евър! отдавна не ни се беше случвала почивка, а тази ни се услади още повече, защото бяхме тримата с детенце, което, вече попораснало и по-разбиращо, ни беше достоен партньор в абсолютно всички щуротии, които изпонаправихме из топлите страни. готино беше, освен това, се срещнахме и запознахме с готини хора, с  които поддържаме връзка и сега. куул!

имам невероято дете! понякога така ме шашардисва с адски зрелите си съждения за живота и вселената, че за миг се питам на колко точно години е 😀 понякога имам грях към сина си, защото забравям какво уникално, особено, невероятно дете е, докато се опитвам да го напъхвам в рамките, които общесвото и средата изискват от него. пренебрегна ли собствения си инстинкт, страдаме всички, но пък съм благодарна, че моето малко лъвче бързо ме кара да се освестя. така се случват нещата, че адаптацията ни към детската градина все още е доста деликатна. но пък се радвам, когато виждам успехите на детето и искрено се гордея от похвалите на учителките му. нямаше как, обаче, да не минем през кофликт с учителка, първи и за Боро, и за мен, с който трябваше да се справим в чест на справедливостта, но минахме и през това. загрявка и тренировка за бъдещите такива, които ще има, дойде ли училището. а аз все още твърдя, че не винаги учителя е безусловно и фундаментално прав, ще ме прощавате за скодоумието.

имам любов, започнала невероятно като сценка от епичен сапунен сериал, но си е моя и истинска. ежедневие, караници, ядове, доверие, прегръдки, усмивки, подкрепа, детенце, дом, хубави моменти, не до там хубави момети, ама заедно, гръб в гръб срещу всичко друго. thats why we called life 🙂 някак, тази годиа беше момета, в които, усещам, започваме, май, да вибрираме на една честота с близките до мен хора. и това много, много ме радва, защото най-голямата ценност, която имам, е семейството ми – както голямото мое лично, тип италиаско такова, така и моето си семейство с мен и двамата ми мъже. 😀 а човек се грижи за това, което обича и му е важно:D

в чисто бизнес план, нещата бяха пъстри също. имах някои наистина добри проекти, но и няколко много гадни пада, доста успешни сделки, но и доста моменти на застой. не, че се оплаквам – ако не тече, поне капе редово. като човек, който си работи от дома, заради изключително важния избор да отглеждам детето си с максимално мое присъствие до него 🙂 , картинката е ясна. никога не съм се съмнявала в качеството на веществото в черепа ми, но понякога, отдавайки същото под наем, съм се чувствала така, сякаш изнасилват мозъка ми заради чужди идеи, глупости и морални компромиси, които не желая. ако трябва да обобщя какво наистина искам да правя до края на живота си… бих работила с мозъка и знанията си, за да помагам на хората около мен, когато имат нужда, защото от мен става чудесна муза на свободна практика. но искам да изкарвам парите си благодарение на труда на собствените си ръце, в съвсем буквалния смисъл на понятието. нищо лъскаво, наистина, но насладата е много по голяма 😀 а възможности да го правя – дай боже да намеря повече през тази година.

освен това, миналата година тренда за момента най-накрая ме застигна, и внезапно се оказах със смартфон 😀 аз това, в чиято близнашка зодия е закодирана уж дълбоката любов към всякакъв вид и род нови технологии и джаджи 😀 докато девата в асцедента ми упорито твърди, че нещата просто трябва да работят, и докато това е така, е излишно да се заплесваш по друго. но пък, не мога да отрека, че е много готино музиката, фотоапарата, интернета и телевизията да са ти на едно място, в един съвсем мъничък девайс, който си носиш в джоба, и при това – можеш да си говориш по телефона с него 😀 фенерче също си имам, остава само да измисля начин и за приложение `отварачка за бира`. 😀

най-накрая оставих в миналата година хора, които просто не заслужаваха да бъдат до мен под каквато и да било форма. и прекъснах кармичните си взаимоотношения с тях. може и да боли малко, но пък съм благодарна, че миналата година ме срещна с нови стойностни хора, поднови приятелства с ценни люде, с които се бяхме позагубили през годините, затвърди стари приятелства. думата `приятел` е субективно нещо, но, поне за мен, е истински приложима към хората, които са около мен.

Боро се разболя няколко пъти доста сериозно през годината, последното му боледуване завършихме в болница, точно навръх коледа. няма да се спирам тревогите и ужасиите, които адски детайлно ми минаваха през главата в тези моменти, но си имам нови бели нишки в косата. раздразненито ми към лафа `всички деца така растат` е все така силно. предпочитам сина ми да расте с препятствия, които ще каляват интуицията, интелекта, духа и мисленето му, отколкото с болести… които няма как да избегна, ако и да се старая много, но, за съжаление, не живеем в идеален свят, в който личната отговорност не само спрямо твоето и на детето ти здраве, но и това на другите около теб да е издигата в култ. спестявам съждеията си за качеството на здравната ни система, но пък съм искрено благодарна на хората, които бяха до мен в тези ужасни дни, за емоционалната им подкрета и съветите им. <3а и аз, лично самата за себе си, имах един-два момента в годината, в които косата тила ми съвсем осезателно се беше изправила, докато чакам дадени свои изследвания. да чукем на кухо, всичко това оставихме в миналата година, надявам се – за по-дълго време.

имах, и все още имам, известен спад на вдъхновението, що се отнася до фундаментално важите за мен картички. осъзнах, обаче, че не да правя точно картички е готиното в цялата тази история с хобитата. удоволствието да работя с ръцете си е истинската магия. и да знам, че мога да направя всичко, което пожелая – от изящни плетки на една кука, та до въртени на колело грънци 😀 това ми е готиното и това ми е вкусното 😀 дай боже време за хобита 😀

та, туй то, положението. не правя планове за тази година, (ако и да имам една почти сериозна и твърда уговорка, но ще видим), и всъщност, единственото, което истински искам да ни сполети, е здраве!

всичко друго ще се нареди.

честита нова година!

(аз все так ще догледам `бсп-2`, докато момчетата се събудят за закуска 😀 )

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s