Галерия

колажи от разсеяни мисли

пак си разцентровах спането, и, voilla, ей ме по тъмни доби, седала съм да пиша, докато момците блажено спят:D ако не друго – поне имам тишинка да си събера мислите 😀

картина на изкуството! колаж на Боромир от детската градина😀 това е колажът, който Боро е направил в детската градина – задачката към родителите беше да предоставят на децата изрезки от списания и вестници, за да изрязват интересни елементи. честно казано, едва успях да реагирам с `материалите`. не съм фенка на женските списания с интересни картинки, преса вкъщи не се задържа кажи-речи – вестниците отиват или за рециклиране, или се е превръщат в базов материал за някой от проектите ми, така че определено се видях леко в чудо, докато успея да събера интересни страници, които младши да занесе в детската. пък и късно разбрахме за тази идея, защото малкия ходи едва от два дни. справихме се все пак 😀 и, ето го и колажа на моето съкровище 😀 това е упражнение за наблюдение, анализ, комбинаторика, използване на личния опит на детето. и обобщение с намиране на подходящото заглавие. крайният резултат – според Боро, това е `картина на изкуството`.

ами… изкефих се, някак си 😀 зарадва ме начинът на мислене на моето хлапе – ето, интересната поза на момичето, артистично заснетата черно-бяла снимка, момичето с китарата и другото с книгата… какво е всичко това? ами… изкуство! толкова простичко и толкова гениално в същото време! 😀 сред другите шедьоври на дечурлигата от групата – кой направил колаж за състезатели, кой за мода, кой за цветя, кой за друго… картина на изкуството 😀  редом с гордостта от доста зрялото прозрение на сина ми искрено се кефя, че отглеждам наблюдателно, емоционално и чувствително дете 😀

което вече трети ден е на градина, а когато го прибирам, започва с пазарлъците `още пет минутки само, мамо` 😀 готино му е 🙂 но е истински щастлив, защото едната им учителка, дръпнатата госпожа г., отсъства поради някаква причина, така че тръгването му на градина след дългото отсъствие е съпроводено с по-малко стрес.

pacupina

и все пак…  безкрайно щастлива съм и съм искрено благодарна, задето съм успяла да предразположа детето си да споделя с мен уж малки и невинни, но изключително важни неща, които ме държат нащрек… 🙂 вчера ми каза, че искал да помоли госпожата да рисува. докоснал я по лакътя, за да й привлече вниманието (тя говорела с друг учител), `но тя се дръпна рязко, мамо. и само за малко усетих как ми се доплаква, но си задържах сълзичките в очите, и никой не разбра!` заседна ми топка в гърлото, но се усмихнах на моя малък мъж, защото за миг се видях на негово място, усетих колко обиден се е почувствал, но пък се почувствах горда как е реагирал той 🙂 понякога ме гони тъпото усещане, че май много греша в идеята си, че детето, че децата са напълно пълноправни членове на обществото, така да се каже, абсолютно самостоятелни, чувстващи, мислещи единици, които заслужават уважение и внимание, когато искат да бъдат чути. вероятно, това е била ситуация, в която госпожата да му обясни нагледно и деликатно, че не е хубаво да прекъсва когато хората говорят и че ще му обърне внимание, когато свърши разговора си, вместо да се фръцне с досада и въобще да не разбере детето какво иска. още по-вероятно – аз имам твърде идеализирана представа за ежедневието в детската градина, в представата си за усмихнатата и мила учителка, която е като същинска, нежна и любяща мама-орлица за дечицата. но, разбира се, и тя е човек, а и, предполагам, не е лесно да се справяш с 30 хлапетии накуп.

само че… такива едни изтървани случки и подметнати от детето неща ме карат да си представям, че искам да съм невидима (или да монтирам скрита камера), за да мога тайничко да видя какво точно се случва в детската градина. вчера, например, Боро ми каза, че учителките им забранили да `изказват` на родителите си, когато някое дете ги тормози. хм? как точно да тълкувам това? и как точно се вписва в идеята, че детската градина и родителите работят, уж, в екип в ангажимента по възпитаването и адаптирането на децата? и не би ли следвало учителите да саи някакъв регулатор на отношенията между децата… вместо това инфантилно желание за прикриване? сякаш аз ще отида и ще ги плесна през ръцете?!  също така, детето ми каза, че бил спал срещу отворен прозорец. не, че има нещо лошо в свежия въздух и създаването на имунитет, ама някак, все още е твърде ранна пролет, все още е студено и, казано честно, не ми се струва удачно подобно деяние баш по това време на годината. въобще… все по-смесени и смесени чувства!

почвам да се чудя – къде, по дяволите, е балансът – при това, на фона на скарлатината, която я има в една от групите, и въшките, пак в същата група. вчера, докато вземахме Боро, се заговорихме с бабата на един от нашите колеги. тя пък беше притеснена, защото в нашата група има дете, което се скъсва да кашля, учителките са предупредили родителите за това, но детето продължава да ходи на градина. къде, наистина, да търсиш някаква отговорност!? от родителите на въпросното дете, които го пускат така на градина, с риск да зарази другите деца? в работодателите им, които отказват да търпят чести отпуски и болнични, за да се гледа дете? в учителките, които приемат болно дете в групата? къде, точно? или аз излишно се втелявам, все още с ей такава обица на носа заради сериозното боледуване на Боро, завършило с прием в болница точно на коледа и последвалото стоене вкъщи от близо два месеца – не за друго, просто  за да съм сигурна, че абсолютно всичко се е изчистило, и пращам на градина здраво дете? всъщност, тотъла до тук е, че малкия пак е с хрема – при това,  само след три дни ходене, спане на отворени джамове и мили предупреждения от страна на даскалиците да не се казва на родителите това и онова, плюс болно дете в групата и карантина в другата… вероятно скоро ще загърбя цялата си деликатност и ще се случи епичен скандал. наистина търпението ми почва да отива по дяволите. малко ми писна аз да съм редовното и изпълнително копеле, на фона на дръпнати даскалици, болни деца, въшки и карантини!!!

jedy me

вероятно, тук е мястото на повдигнатата вежда и укор към мен, че е крайно време да се връщам на работа, защото прекалено много се втелявам за уж дребни неща, защото трябва да се развивам и прочее спам.

честно да си призная, вече започна да ми писва и от това да се чувствам така, сякаш се оправдавам, дразни ме, когато се опитват да ми вменяват вина. дразня се, когато друг се опитва да ми вменява своята представа за пълноценно щастие. искрено ме ядосва представата, че, едва ли не, съм не достатъчно пълноценна функционираща единица от обществото заради това, че стоя вкъщи при детето и семейството си. трябвало било да развивам потенциала, който имам, трябвало да направя нещо и за себе си!

свободната ми работа ми дава доста възможности, но най-ценното у нея, както съм казвала винаги, е личното време, което мога да употребя за истински важните неща за себе си. но, казано съвсем откровено, откакто станах майка, смятам, че развих много повече от себе си, душата си, личността си – в пъти повече, отколкото всичките ми години в корпоративния свят. и продължавам да го правя 🙂 моята работа в момента е не по-малко важна и ценна от каквато и да било служебна ангажираност. смятам, че мястото, на което трябва да бъда в точно този момент от живота си, е вкъщи – при детето и семейството си. нищо не би могло да замени точно моето присъствие! нещо повече – това ми носи искрено удовлетворение:D странно, а? но и нещо повече – занимавам се с това, което обичам, грижа се за близките и приятелите си, храня душата си с изкуство, книги, музика и красота. винаги идва моментът, в който човек осъзнава кога трябва да дръпне юздите, и просто да се остави да бъде щастлив. ако трябва да употребя едно вкусно клише, `всеки изпълнява главната роля в собствения си живот`. егоцентрично, но предпочитам да мисля за себе си като за слънце, в центъра на микро-космос, което сгрява с топлината и светлината си всички звезди, планети и сателити около него 🙂 и това, колкото и парадоксално да звучи, ме прави щастлива 🙂 еманципация? благодаря – мисля, че съм живото й проявление 🙂

което измерва щастието си не според върховете в кариерата, а според това колко и каква обич, грижа и светлина е способно да дари около себе си 🙂

та така. благодаря ти, че ме изслуша и че надникна при мен!

желая ти хармония!

Нат

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s