Галерия

time to time…

474859_Sleeping-Wolf-And-Lookout

…понякога събираш в шепа всички къси сламки, които са ти се паднали в живота и се опитваш да си свиеш гнездо от тях. пъстри нишки, които сплиташ, докато се взираш в шареното, търсейки нормалност сред хаоса, в която да се почувстваш уютно, взирайки се отвътре в кожата си към всички шевове, кръпки, белези, татуировки, които носиш по душата си – някои неумело лепнати, други – прецизно съвършени, бод по бод като най-изящната бродерия, шибана брайлова азбука, бележила целия ти път на падания и ставания, всички махове на абстрактната see-saw, която неумолимо се движи, и понякога те е люшвала възторжено нагоре, а понякога те е събаряла злостно и те е трясвала в брадичката, засилена от кинетичната енергия на могъщото ти падане. писнало ти е от практичност, иска ти се малко уют и красота, но махваш с ръка и продължаваш да сплиташ късите нишки…

понякога виждаш как гъстите й клепки се спускат над очите. и не знаеш защо – дали е уморена, или иска да скрие сълзи, заради някое пухче от топола, нахално провряло се под ръба на лещите й, но, странно, мълчиш, защото очакваш тя да ти каже защо. попитай я, тъпако! просто я попитай, измежду чуденията какво има за вечеря!

понякога чакането преди да зададеш важен въпрос е много по-ужасяващо и страшно от евентуалния отговор. така умират мигове, неволно и необратимо, без да искаш…

понякога крилете ти се свиват кротко към гърба и не искат да се разперят, почивайки си във все по-уютната гъка между лопатките ти. знаеш, че са там, но вече не е толкова важно да са разперени на всяка цена. знаеш, че вълшебната магия в дланите ти спи кротичко на мястото си, но ти не можеш да видиш нуждата от нея, да я събудиш, за да излекуваш някой, който има нужда или да създадеш късче красота – ей така, на майтап, защото можеш, оставяш я да си  стои там, в кротичка хибернация…

понякога мълчиш и гледаш навътре в себе си – не от умора, не, защото си ядосан да поредния сблъсък с ежедневието, не заради каквито и да било причини – понякога и най-мощните крила имат нужда от почивка…

но понякога ти се иска да забравиш, че мечът повече ти приляга и нямаш право да отпускаш длан, каквото ще да става.

уморена. кралица niili е уморена, и нямададава аудиенции тези дни!

Advertisements

Коментари са забранени.