среднощен хейт who gives a fuck which number is

поредната бяла нощ в която инсомнията упорито сее настанила зад клепачите ми.

не понасям клишетата!

не понасям хора, които превръщат от слабостта си отлично средство за манипулация на другите!

не понасям и онази особена категория индивиди, които с охота застават до теб, когато си сринат, защото и самите те са такива, припознавайки се в твоята мъка, но в секундата, в която, без да парадираш по какъвто и да било начин, се издърпаш от дупката и дръзнеш да се почувстваш щастлив, те са тези, които се отдръпват първи. защото си ги предал в собственото си щастие!

не понасям личности, които пламенно милеят за водене на диалог, но след диалога отново правят точно това, което те са си решили. политическата обстановка в средата отлично илюстрира този ми малък бяс, който, за съжаление, се е превърнал направо в пандемия сред обикновените, простосмъртни, човешки отношения.

не понасям и тези, които вадят от контекста само и единствено това, което изнася на тях!

не понасям празни приказки.

не понасям дълги, клюкарски, напоителни телефонни разговори!

не понасям да ми се натрапват непоискани съвети. моля, пазете вашата си мъдрост за вас!

не понасям баби, които се изживяват като майки на внучетата си. повярвай ми, детските площадки могат да бъдат неизчерпаем източник на оригинални гледни точки за еволюцията на характеропатиите човешки.

в този ред на мисли – не понасям мъже, навъртели четири десетилетки, но все още незрели и инфатилни хлапаци, които се отнасят с партньорките си така, сякаш са пет-годишни пикльовци, които имат нужда мама да се грижи за тях! от чорапките, разхвърляни из цялата къща, та до недоебаните им мъжки егота! бог да ми е на помощ, и аз отглеждам момче, бог да ми е на помощ дважди, защото не знам аз как ще справя с възпитаването на силен, самоуверен и достоен мъж!

не понасям императивния тон!

не понасям който и да било да ми развява различността си като знаме пред лицето и да изисква от мен да съм толерантна към нея – независимо е етническа, верска, сексуална или политическа! няма да стане, мили мои!

не понасям хлечене под каквато и да било форма!

не понасям верижни, тъпи фейсбук куотове, фрашкани с мъдри цитати на елиф шарак, хорхе букай и паоло коелю! и, моля ви, не кифлизирайте любимото ми животно, слагайки снимки на вълци под малоумните си напъни за оригинална ежедневна селф-хелп психология!

не понасям хора, за които вещите струват повече от преживяванията!

не понасям хора, толкова повлечени от инертността си, че винаги, всякога нещо друго е виновно за лузърите скапани, които са – шефа, заплатата, киселата жена, непослушните деца, левски-цска, но никога те, милите, крехки, раними жертви на обстоятелствата! бога ми, преди време един такъв пухльовец, споделяйки, че очакват дете, изтресе, че това се случило благодарение на сестра му, която първа забременяла и повлякла крак!

не понасям хора, които няма да се посвенят да направят от теб тема за разговор, допуснеш ли ги в живота си с нещо невинно споделено!

не понасям хора, които никога няма да ти кажат в лицето искрено какво точно мислят, а ще използват прийома `думам ти дъще, сещай се снахо`, докато каканижат в коридора, преди да влязат през вратата ти!

и, в името на всичко ненормално на този свят, мразя безсънието. породено от горните боклуци!

но, вероятно, ако имах шринк, той/тя би ме посъветвал да изливам чувствата и мислите, които ме тревожат, така че изпитвам странно облекчение, тъй щото сякаш сама съм се накарала да повърна заради кофти хранително отравяне.

(тук етюдът бива завършен с драматичен фейд на кадъра към тъмно със звуков фон от пусната вода в тоалетната).

Advertisements

Коментари са забранени.