Галерия

възпроизведох философския камък!

photo_verybig_372830

…или история за припряност, препотяване, трескави действия, първосигнални реакции, възвратно-постъпателни движения, притеснение, доза страх, живак, серни изпарения, мъже в униформи и тъй или иначе, постигнат хепи-енд, където всички поемат щастливи към залеза, и, не, не става въпрос за сценарии на лайт-порно с фентъзи-антиутопичен сюжет.

възпроизведох философския камък.

по правило, преди важни и планирани събития Боро или е болен, или е на път да се разболее.  на фона на твърде честия ни болничен престой в близката година,  направо настръхвам, тръгне ли малкия да се разцентрова нещо и да вдига температури 😦

по правило, живачния термометър винаги е по-точен от купчините си дигитални събратя…

който счупих – по най-левашкия възможен начин! по правило, ръцете ти се оказват в г*за точно в най-неподходящия момент! за щастие, бях прибрала джаджата в пластмасовата й кутийка и точно щях да слагам капачката, когато просто изпуснах проклетото нещо! при това – на кофти място, с достатъчно гадни местенца, пролуки и ъгълчета, където проклетото вещество да се навре! термометърът, разбира се, се счупи, а живакът изтече в дъното на кутийката, но аз се панирах, защото не можех да бъда сигурна дали някое топченце не се е извъргаляло на пода.

веднага изгоних детето навън с баба му, после затворих кутийката, прибрах я в буркан, разтворих всички прозорци вкъщи и се изстрелях към аптеката, защото се сетих, че живак се неутрализира със сяра.  не можех да бъда сигурна дали, наистина, някое топче не се е изплъзнало навън, освен това, съм достатъчно късогледа, за да вярвам на зрението си в този случай. окей, наясно сме, че веществото в тези термометри всъщност е съединение на живак, а количеството му е минимално, но, така или иначе, далеч не е безобидно вещество, а изпаренията му са отровни!  така че след като обилно наръсих със сярата, реших, че ще се обадя на 112, и дори с риск да ми теглят една  – на фона на бедствията, които ни връхлетяха напоследък, счупен живачен термометър, ебати – все пак ще попитам какви още обезопасителни мерки да взема.

да, но дамата, която ми отговори на спешния телефон беше изключително любезна, успокои ме, че съм направила точно каквото трябва, поръсвайки със сярата, но въпреки това, ме свърза с `гражданска защита`. обясних случката отново, но подчертах, че не съм сигурна дали съм обезопасила всичкия живак. господинът, с когото разговарях също ме успокои, че съм реагирала правилно със сярата, но че за всеки случай ще изпратят екип у дома.

излязох пред входа да чакам. притеснявах се, че наистина ще ми вдигнат скандал заради такава `дреболия` и ще ме отсвирят – да не забравяме, че все пак, се намираме в българия, където нивата на спешност са доста разтегливо понятие – така че бях приятно изненадана, когато няма и десет минути, след като бях подала сигнала, пред вкъщи спря оранжевия микробус на `гражданска защита`. махнах им. униформените излязоха, понесли инструментите си, а единият пожарникар ми се ухили:

– кой тука е за бой?

аз се подсмихнах накриво. живея на тясна и малка уличка, където няма скрито покрито, в махленското капаче се беше събрала всичката дежурна клюкарска дружина, в точно този миг – всички любопитно извъртели вратове към сценката. принцеса в беда, разбираш ли. промърморих, ако някой попита господата защо са тук, да имат милостта и да кажат, че са треснали незаконна лаборатория за наркотици. трябва да си опазя имиджа на ексцентрична, интровертна и леко високомерна откачалка, по дяволите! пожарникарите се разсмяха, но когато се качихме вкъщи, бързо и уверено започнаха да си вършат работата. обясниха ми, че прахосмукачката, с която щяха да обработят мястото, е със специален филтър за живак и внимателно изчистиха, след което отново поръсиха обилно със сяра, която, както ми казаха, трябва да преседи до сутринта, след което чистя и всичко е наред. успокоиха ме, че самата аз съм взела нужните мерки, че живакът в термометъра е в минимално количество, и, все пак, са нужни известни условия, за да създаде беля,  така че нямазакакводас епритеснявам. дадоха ми инструкции какво точно да направя после, а аз им се извиних поне десет пъти, след което си тръгнаха, а аз наистина се успокоих поне малко. да му се невиди. да не дава господ да го изпитваш на собствен гръб, но е готино да се убедиш от личния си опит, че все пак, има хора, които си вършат работата, ако и на фона на трагедиите вселенски твоето да е бял кахър. живи и здрави да са момчетата, наистина! (самата аз имам особено уважение към тяхната професия – преди трийсетина години ми се наложи да бягаме от пожар вкъщи с цялото семейство, и само благодарение на бързата и навременна реакция на пожарната сега съм тук и пиша тези редове.)

тук дръзвам да напиша какво точно трябва да направиш, ако, не дай си боже, се окажеш в подобна на моята ситуация:

* веднага извеждаш децата навън! ако детето е счупило термометъра, внимателно го разпитваш как и какво се е случило, дали е пипало живака. ако имаш съмнения, че детето е погълнало топченце, се дава активен въглен, за всеки случай, после – веднага към спешното! на нас, слава богу, това не ни се случи, но си мисля, че е добра идея да се обадиш на местното спешно звено и да ги предупредиш за какъв случай става въпрос така, че когато пристигнете на място, да се спести време и направо да действат. да пази господ, де!

* проветряваш – не е желателно да се отварят всички прозорци, за да се направи течение както, между другото, направих аз, но това се оказа грешка. така изпаренията ще се разнесат из цялото помещение. вместо това, отваряш широко един прозорец така, че да осигуриш свежа струя въздух.

* не е добра идея да се събират живачните топчета направо с прахосмукачка- пак рискуваш да разпръснеш почти със стопроцентова сигурност изпаренията из цялата къща.  освен ако не е с воден филтър – водата `хваща` живака и пречи на изпаренията. най-сигурно живак се лови с пипетка с гумен накрайник – след като изловиш всички топчета, слагаш въпросната пипетка в съд, който се затваря херметически и ръсиш отгоре със сяра. малко след дъжд качулка и от любопитство, прочетох из интернет как се чисти живак. форумите и бг-мама дават различни предложения – от това да се замете живака с метла, да се поръси с брашно, да се събере със среда от хляб или с друга лепкава маса, гореспоменатата сяра. наистина, най-сигурно е да се поръси със сяра – тя е като пудра и чисто механично пречи на живака да се движи, освен това, живака започва да реагира със нея в съединение, наречено `живачен сулфид`, което е безопасно. сярата трябва да престои минимум осем часа, като се сещаш, че в помещението не трябва да се спи и трябва да се проветрява през това време. едва тогава може да се почисти с прахосмукачка, а торбичката и филтъра се изхвърлят.

*след като сярата си е свършила работата, се почиства добре с прахосмукачка, и, нали се разбрахме, хвърляш филтъра и торбичката. след това помещението се измива с някакъв хлорен препарат – аз използвах белина – след като изсъхне, се минава отново, този път със сапунена вода. тази процедура страхотно мирише,  така че е добре да се действа на отворени прозорци, а `оператора` е хубаво да пие доста прясно мляко.

* много кофти идея е да се изхвърлят топченцата живак в канализацията или контейнера за смет! вместо това обезопасете живака в съд с вода или сяра и отидете до най-близкия филиал на риокоз – те би трябвало да знаят как да се справят с опасни вещества, нали.

* и, не на последно място – звънете на `гражданска защита`. най-малкото – ще получите адекватен съвет какво точно да направите, или, както беше в моя случай, ще дойдат на място да се погрижат за проблема.

та, и такова нещо ми  се случи 🙂 към момента вкъщи мирише като в преизподнята заради сярата и заради почистващите процедури, които допълнително направих, но поне съм поуспокоена, че съм взела всички възможни мерки, за да овладея тая простотия – навръх всички идиотщини, които сполетяха семейството ми в близките месеци само това ми липсваше. после се сетих, че… всъщност, съм синтезирала философски камък! в крайна сметка, според алхимиците, от съвкуплението между сяра и живак се получава точно тази алегория, а аз, като човек, който не е лишен от интерес към езотериката, някак си не мога да не открия алюзията за себе си в цялата тая история 🙂 що пък не, в края на краищата – вселената пак намери начин да ми прошепне нещо, но какво – ще запазя за себе си 😀

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s