Галерия

фън-шуят ми е много по-добър от фън-шуят ти

🙂 отдавна не съм се мяркала тук, просто ей така, да си пиша за кеф, виртуалния вариант на тетрадката с твърди корици, спирала и гладки, офсетови листи, където просто съхранявам парченца действителност… здравей, мило дневниче 😀

  • обичам точно тази част от годината

– средата на август, с жегата и едва доловимия аромат на есен, който започва да се рее във въздуха, чувствен и загадъчен като парфюма на зряла, красива, сексапилна жена, която осъзнава красотата си, и без да натрапва чара си, флиртува деликатно с теб така, щото да запомниш аромата на парфюма й… красиво време от годината. и прекрасно обичано от мен, от нашето семейство – нашето малко диво коте стана на шест годинки 😀 ❤ как лети времето, наистина – сякаш преди шест седмици, а не години се роди нашия прекрасен син, а аз, както всяка година по това време, с лека изненада се опитвам да си припомня каква бях преди да се превърна в майката на Боро 😀 🙂 времето наистина плющи с огромните си криле, а той расте толкова бързо, и все пак, понякога, когато го целувам, докато спи, а той ми се усмихва в съня си, все още виждам в спокойно отпуснатите черти а лицето му и извивката на устните му бебенцето, което беше ❤ ❤ ❤ красота… помъдрявам ли, наистина, или вече съм във възраст, в която наистина започвам да оценявам това бавно, прекрасно движение на времето – като красива, спокойна река? somewhere over the rainbow. нашата си песен, по това време на годината ❤ 

  • както фейсбук и инстаграм вече знаят

имаме си костенурка 😀  водна 😀 нинджа 😀

turtle1

дзверот си пече дупарата на слънцето 😀

страшен образ е 😀 разбира се, това е домашния любимец на детето, обаче познай кой се грижи за него 😀 въшка няма и пет сантиметра в диаметър, обаче придричиво към манджата си, придричиво към комфорта си 😀 много е смешна – понеже аз я храня, разбира се, види ли ме да се приближавам с кутийката с манджата веднага вири глава над водата, а когато я изнасям да се пече на слънце, прави лудо шоу в терариума – катери се, търчи, обръща се, беснее 😀 и е дзвер с характер – като й мия черепахата, се обръща да ме хапе и ми съска, копеленцето, а ужким, костенурките били тихички и кротички 😀 и няма такова шоу – като истински идиът, баш си му сменил водата, чистичко му, подреденко му – и то вземе, та се изака 😀 шоу на колелца сме с тая костенурка, но всички, и най-вече – малкия дизастър – много й се радваме 😀

  • лятото в града, всъщност, може да е много приятно нещо

IMG_20140814_145720

така се случиха нещата, че тази година няма да можем да отлетим към топлите страни. но пък е готино да си направиш готиното не къде да е, а вкъщи – най-хубавото място на света 🙂 и разбира се, просто човек трябва да си снима краката на всяко място, на което се чувства щастлив – и изкифлял до невъзможност 😀

напоследък се хващам, че някакви малки, привидно дребни и незначителни нещица, ми носят невероятна радост - красивите ми цветя, вечер на балкона, с по питие след тежък ден, докато гори кедрова пръчица, приятна музика в приятна компания, вкусната храна... явно, наистина остарявам. или помъдрявам?!

напоследък се хващам, че някакви малки, привидно дребни и незначителни нещица, ми носят невероятна радост – красивите ми цветя, вечер на балкона, с по питие след тежък ден, докато гори кедрова пръчица, приятна музика в приятна компания, вкусната храна… явно, наистина остарявам. или помъдрявам?!

fruits

фън-шуят ми е много по-добър от фън-шуят ти 😀

прекрасните ми олеандри, горди стражи срещу нахални съседски очи към балкона ми, и далеч по-приятна и ароматна гледка от биг-брадъра, който се разкрива от прозорците и балконите на съседния блок... фън-шуят ми е много по-добър от фън-шуят ти! :D

прекрасните ми олеандри, горди стражи срещу нахални съседски очи към балкона ми, и далеч по-приятна и ароматна гледка от биг-брадъра, който се разкрива от прозорците и балконите на съседния блок… както вече споменах, фън-шуят ми е много по-добър от фън-шуят ти! 😀

малките неща, които ми доставят радост... много мъничко, наистина, му е нужно на човек, за да се почувства щастлив - уют, топлина, малко красота, която да напълни окото и душата...

малките неща, които ми доставят радост… много мъничко, наистина, му е нужно на човек, за да се почувства щастлив – уют, топлина, малко красота, която да напълни окото и душата… в най-скоро време възнамерявам да започна да развъждам мандарини 😀

  • странно нещо е живота – и е прекрасен 🙂

и понякога ти дава неоценими възможности да погледнеш на себе си от много различни ъгли, да се видиш отстрани, да се опознаеш и не само да оцеиш кои са били хората, които са били до теб в трудни моменти, но и да им благодариш, защото са ти помогнали с по една лапа да се издърпаш за косата като барон мюнхаузен от тежка за теб ситуация… и съм благодарна – те си знаят кои са ❤

и така. туй то, в поредната емисия почти на живо от `къщата на ветрилата`. ужасно смислен пост, изпълнен с направо дзен-мъдрост и осъзнаване, но това е то, положението – блогореята и графоманията също имат нужда да бъдат обгрижвани отвреме-навреме 😀

сега отивам да пия бира 😀

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s