Галерия

the зимнината!

имам особено полярно отношение към храната. 🙂 лично аз, не съм от хората, които живеят, за да ядат. за мен храната е гориво, което поддържа тонуса на машината, наречена човешко тяло, и, понякога, забързана в идиотизмите на ежедневието, честно казано, нито се усещам какво ям, нито по колко (най-често, хапване нещичко на крак, измежду различните ангажименти и задачки през деня). какво остава да се замислям за допълнително туниговане, така да се каже 😀 вероятно, не съм права, но не съм от хората, които мислят със стомасите си, а и честно казано, понякога искрено се дразня на подобен род люде. в края на краищата, когато те е треснала някаква внезапно-гадна ситуация, детето ти се е разболяло – пази боже – или си разстроен (а) поради каквато и да било друга  кофти причина, която ти е усукала стомаха на морски възел от притеснение и не можеш да мислиш за нищичко друго, поне за мен е крайно дразнещо в точно този момент, когато главата ми гори, да ме попитат яла ли съм или какво има за ядене, сякаш единственото решение на всички казуси вселенски е да се наплюскаш, с извинение. не знам дали се изразявам достатъчно правилно, но да кажем, че не съм от хората, които сядат да си хапнат шоколад, ако се чувстват потиснати или ядосани – вместо това, предпочитам бързичко да намеря решение на проблема, който ме тормози, и чак тогава, храната ми е истински вкусна.два-три ранджа на стрелбището са допълителен бонус 😀

и ако до тук разсъжденията ми ти звучат като на анорексичка/булимичка, ще си призная, че обичам да си хапвам определени неща – просто яденето не ми е самоцел в живота.

но, що се отнася до храната на детето ми, не търпя компромиси с качеството и не толерирам вмешателства по въпроса. аз съм от `ония` майки 😀 старая се храната на малкия да е максимално балансирана и здравословна, и в това отношение, съм истински дзвер, когато понякога малкия се е запъва в магазина за пакетче чипс или бирени фъстъци. откровено казано, в такива случаи изказвания от сорта на `ама не го лишавай детето` карат кожата ми да отеснява сериозно, поднесени с тон, сякаш съм оставила детето гладно, лишено от важни витамини, протеини и белтъци, а не съм забранила пакет Е-та, мононатриев глутамат и мазнина със съмнителен произход. и въпреки всички подхвърляния и наричания, и за мое щастие, отглеждам дете, което ще предпочете шепа ягоди пред шоколад. 😀 както казах, аз съм от `онези` майки. 😀 😀 😀

в същото време, обичам да готвя.  и, да ми се неначудиш, готвя вкусно. не претендирам, че съм страхотен кулинар, но досега недоволни или гладни хора не сме оставили 😀 😀 😀

аз, обаче, имам още  едно вярване – а именно, че каквото и да правиш с ръце и сърце – независимо дали вариш кафе, прегръщаш, правиш картички или готвиш – крайният резултат, какъвто и да е, е специален вид магия 🙂 винаги 🙂 оргонит 😀 зареден с твоята енергия, с твоята обич 🙂 същото е и с храната – онази, особена, специална храна, която е символ, обещание и история сама по себе си, и тя ти доставя удоволствие във всеки момент от приготвянето до консумирането й. това са любимите маслени бисквитки на детето, които правите заедно, а след това тайничко ще близнете от сладкото тесто по бъркалката на миксера, това са твоите специални гювечета, които мъжа ти обича, защото носят вкуса на първата ви среща, специалното ти печено в марина, което приготвяш, за да нахраниш обичани приятели с повод или без… ето тази храна – тя винаги носи вълшебство и удоволствие във всеки един момент. или, както обичам прозаично да се изказвам – най- е гот да готвиш в името на изкуството, а не на оцеляването. 😀 

напоследък се хващам, че съм в особен момент от живота си. 🙂 дали остарявам, дали помъдрявам, но започвам с всеки изминал ден да оценявам красотата на простичките неща, на обикновените, топли дни, прекарани вкъщи, докато върша именно това, което, всъщност, винаги съм искала да правя – да се грижа за дома, детето и семейството си. не знам дали фън-шуят ми е прихванал 😆 , но харесвам ролята на `жената, която си стои вкъщи`, защото това носи много малки удоволствия със себе си. и все повече ми харесва идеята да си направя мъничка градинка, в която да отглеждам поне минимално количество от храната и подправките – не само заради удоволствието да се грижа за растенията, но и заради прекрасната, осъществима идея, че поне мъничко от храната ни ще е… наша, някак си. домашно отгледана, домашно обгрижена, чиста, наша, по наш вкус, слушала нашата музика 😀 😀 😀 и не само, че е невероятен кеф за мен да се грижа за малката си градинка, не само, че мъничо се научава на много нови неща, но кефът да кажеш `тези ягоди (примерно) са мое производство` е неимоверно голям. 😀 😀 😀

та, тези дни успяхме да уважим подаръкът от баща ми с по две изпукани люти чушлета, които доста ни се усладиха, така да се каже – дори на мен, която, принципно, не съм много фен баш на лютите чушки. но пък, тези си бяха мои  ❤ ❤ ❤ в тон с уютното, домошарско настроение, което ме е обзело, а и с настъпващата есен, в чийто следобеден въздух все по-осезателно започвам да усещам мириса на пресен хляб и печени чушки за туршии, ми хрумна шантавата идея, че, всъщност, и аз мога да си направя моя си туршия, с моите си чушчици 😀 хем ще облекча малко храстчето, натежало от плод, давайки път на новите бебета-чушки, хем ще добавя нова графа към кулинарното си cv, изфуквайки се, че вече мога да правя и туршия, (оценявайки и сладката, но, всъщност, доста люта ирония, че само името на консервата, изписано ръкописно, е по-дълго от броят на продуктите в редичка, които ще ползвам за въпросния проект), хем гъдела, че май отново ще се случи манджа със сърце, хем мерак, най-вече, да си призная 😀 ахам, остарявам, определено – преди години, когато вършеех на воля в корпоративния свят, правейки се на много напукано юпи едва ли ми е хрумвало, че някой ден ще ми е гот да се занимавам с домашно приготвени консерви 😀  но, предполагам, за всяко нещо  в живота си има място и време, в един момент си сядаш на вече доста апетитното дупе и ти е кеф да правиш туршии 😀

та, след това толкова дълго интро, от което, най-вероятно, ти е писнало, е крайно време да покажа и готовия продукт 😀 реших, че ще си направя чушки с чесън и оцет без стерилизиране. използвах ето тази рецепта от този много вкусен блог . аз малко преработих рецептата, като намалих количествата двойно, освен целина, съм използвала магданоз и сложих доста чеснови скилидки, срязани на филийки. и ето какво, в крайна сметка, се получи при мен:

chushki3 chushki1 chushki2😀 😀 😀 адски фън беше, честна дума! а в къщата се разнесе приятна, леко парлива миризма, докато `пуках` чушлетата на котлона. и като ще е гарга, да е рошава поне – бурканчето, което виждаш, е от най-малките бебешки пюрета, нищо работа, което няма да стигне и за две хапки, но пък реших да го натъманя така, сякаш е излязло от кухнята на някоя опитна, вряла и кипяла в градинарството и домашното консерво-производство баба 😀 😀 😀  това е `the зимнината`!!! с която, както се будалкаме с мъжа ми, ще изкараме поне до април-май догодина 😀 😀 😀

със сигурност, това е най-дзен туршията на света 😀 😀 😀 – беше ми адски готино да се забавлявам с нея 😀 😀 😀

пък след някой и друг ден ще видим дали съм се справила и вкусно, отгоре на това, или съм произвела невероятна скоросмъртница, имайки се предвид фактът, че декративния пипер си е сериозно лют.

но пък чушките са от моето храстче – а нали се разбрахме, че аз съм люта, но вкусна за онези със здравите стомаси 😀 😀 😀

та така 😀

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s