Галерия

лодки, тикви и семки

живот е всичко това, което ти се случва, докато си правиш други планове. върхове, падове, самопрецаквания от добри намерения и излишна вяра в хората, в тревожното очакване пред лекарския кабинет, в жонглирането между неприятни задължения и тежки думи, във всякакъв род и вид кофти тръпки. яд, гняв, есен, дъжд, мигрена, направени планове и да му @#%!&-ката на тоя  @@#@!*#+ ##&(*#@!<?##@ кръчмар, дето все на мене ми сервира! или глуха акула, или свирка без топче, и защо, мамка му, когато отворя новинарски сайт да чета нещо важно, ми излиза под-прозорец с могъщо порно?! нагледен пример за живота и другите планове, плюс груба, в случая, напомнянка, че трябва да си преинсталирам анти-вирусната програма. що ли няма push-the-reject-button за някои житейски ситуации – о-хо, де да имаше, наистина – толкова много народ бих пратила на майната му, а някои даже – и по два пъти!

но пък, живот е и в това, което ти се случва, докато се отпуснеш по течението, и верно му теглиш една. и понякога времето между вечерня душ и сутрешното кафе наистина е време за почивка, сън и правене на любов, вместо тревожно мятане в леглото с `дали` и `ами ако`. живот е като чуеш нов за тебе виц, във всичките ти любими парчета, които като по поръчка, се въртят едно след друго по радиото. в поредната поредица книги, които изгълтвам в компанията на тишината и голяма чаша чай. в смеха на детето ми, в ръчичките, които обгръща около врата ми след поредната пакост, в аромата на цъфналите ти есенни китки и в обичта на близките ми хора – онези, моите, личните, най-важните ❤ които и без думи и хиляди тъпи статуси във фейсфък си знаят отлично кои са. живот е точно това, което се случва в дома ми – независимо дали сме задрямали на дивана, гледайки новините, или младши е обърнал стаята си с тапетите навън за пореден път, в кедровите пръчици и късните душове, и, да – няма нищо по-хубаво от лошото време!

…както с повечето неща, които правя с ръцете си, така и сега не съм сигурна кое точно ми доставя по-голямо удоволствие – да се отдавам на някакви кулинарни експерименти или да снимам крайния резултат 😀 освен това, се оказа, че то било готино да предполагам по какъв начин биха се комбинирали отделните вкусове  – (новата ми мания е домашен хляб, както се подразбира, и освен забавно, е крайно удовлетворяващо, когато се окажа права в предположенията си какъв хляб с какво би вървял). днешното домашно е хляб с белен слънчоглед – пак моя импровизация 😀

hlyab-sl2технически подробности:

4 чаени чашки (от 200 гр.) бяло брашно, разпределени като 3 ½ за тестото и останалата половинка за поръсване и доомесване)

по една кафена лъжичка сол и захар

половин кубче прясна мая – около двайсетина грама, в моя случай

1 яйце

50 гр. предварително леко запечени белени слънчогледови семки

нататък си знаеш – брашното в купа с кладенче, солта и яйцето отгоре. добавя се маята, предварително размита със захарта и малко вода. съставките се объркват  заедно с една чаша топла вода, след което се добавят семките и тестото се бърка, докато се обере всичкото брашно в купата. втасва под кърпа половин час. после се метка в предварително загрята до 200 градуса фурна и се пече 40- 45 минути. ето го и крайния резултат:

hlyab-sl2 hlyab-sl3 hlyab-sl4получи се хубав самун, с вкусна, хрупкава коричка и мека среда, приятно мазен заради семената 🙂 стана супер вкусен – или, поне, така мислят Боро, любимия ми, брат ми и племенницата ми 🙂 утре мисля да видя как ще стои с масло и нещо сладичко за закуска. за вечеря го комбинирах с пълнени тиквички-лодки. ето така ги правя аз:

срязвам наполовина четири средно големи тиквички и изрязвам средата им така, че да стане лодка със стени, дебели около 5-6 мм (за по-точна справка следващия път ще си взема шублера 😀 ) оставям ги малко надолу с изрязаното, да се отцеди излишния сок, след което ги нареждам в леко намазнена тавичка с малко вода и ги пека на слаба фурна около 20-тина минути.

през това време задушавам на слаб огън три ситно нарязани, средно големи глави лук. добавям една чаена чаша ориз с една чаша топла вода, задушавам, докато ориза стане прозрачен, после добавям половинка кайма и нарязаните на кубчета срединки на тиквичките. разбърквам, колкото каймата леко да потъмнее. получава се готина, манджеста консистеция, с която следва да напълним леко опечените лодки долу от фурната. вдигаме градусите до 300 и печем половин час. и става манджа за чудо и приказ:

lodi6която, както се оказа, наистиа върви отлично с прословутия, вече, хляб със семена, в компанията на домати и пресен босилек:

lodi1 lodi2 lodi3 lodi4 lodi5та така. благодаря ти, че се отби при мен, и… да ти е сладко 😀

(марта стюарт може да си скъса трудовата книжка, ако иска 😀  )

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s