Галерия

growing old… in a beautiful way

growing old – ау, побеляла си! трябва да започнеш да се боядисваш!!!  – тревожно ми казва тя, с едва прикрито злорадство в загрижения си глас. усмихвам се:

– защо? по-млада няма да стана, едва ли е възможно да съм по-красива – намигвам към ярко къносаната й коса, после слагам слушалките обратно и се отдалечавам заедно с ейми уайнхаус и `valerie`.

вероятно, защото самата аз съм лишена от типично женската суета, (а сигурно, това отнема сериозни количества от женствеността ми, боже мой), но винаги ми е бил смешен този истеричав стремеж на повечето жени мигом да заличават всяка следа от времето. бои, козметики, филъри, ботокс и силикон, изтощителен фитнес… сякаш е възможно да върнеш времето назад, да обърнеш процеса, да си на 25 forever and ever –  също толкова невъзможно, колкото и да спреш прилива вълна – можеш да издигаш бентове колкото си искаш, но водата пак ще намери своя си път. смешно е, някак си 🙂

поглеждам в огледалото, за да видя какво толкова стресна случайно срещналата ме съседка.

мънички, тънки, сребристи нишки, блеснали жизнерадостно в тъмното на гъстата ми грива. отиват на суровите ми черти. поглеждам вимателно лицето, което всяка сутрин срещам в огледалото, докато се сресвам. смугла, гладка кожа, скосени вежди, изящни линии около слепоочията ми, които по някакъв странен начин подчертават скулите ми, тъмните ми очи – по навик леко присвити винаги – ми придават изражение, сякаш или ще се усмихна всеки миг… или ще се ядосам.

лара крофт на средна възраст.

красива.

има хора, на които възрастта им отива. аз винаги съм знаела, че ще остарявам красиво. не съм на 25, въпреки, че никой не ми дава годините, малко по-женствена с някое кило на стратегически места, а тук и там гравитацията е минала, за да каже бегло `здрасти`. времето не ме подминава 🙂 животът е оставил следите си върху мен. линиите около очите ми носят следи от смях и сълзи, от толкова много спомени, а предстои да си създавам и още, тялото ми е заченало и родило дете, не мога – а и не искам – да прикривам този факт, тяло на жена, все още способно да тича, да танцува и да прави любов, силно и гъвкаво по различен начин.

поглеждам в очите си  – `без тъга лукава, сияещи от меки светлини` – и се усмихвам на себе си. вече отдавна не влюбвам с начина, по който изглеждам. винаги – с това, което казвам и правя, обичана точно такава, каквато съм. какъв е смисълът да се скрива нещо, толкова простичко и красиво?

страшното у друго – да остаряваш без смисъл. 

а тук легендата продължава 😀

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s