Галерия

зарзавати, нинджи… и брашно! :D

❤ има толкова много простички, обикновени, истински моменти,изпълнени с чиста, спонтанна радост, мигове, толкова внезапни в ежедневието, че си струва да бъдат отпразнувани, струва си да бъдат чествани всеки път, когато те достигнат, без вина към всичките нередности, които съществуват по кожата на този грешен свят… днес за първи път усетих пролетта – онова особено чувство, което изпитваш, когато излезеш рано сутрин навън, а въздухът е свеж и, някак, зелен, а слънчевата светлина на източното слънце има аромат – на светлината от кварцовите лампи, с които ни правеха нагревки като деца. днес за първи път усетих как всичките ми аорти се разтварят и дробовете ми се изпълват със зелено, с чистата радост от това, че е пролет, че най-накрая е пролет и скоро клоните на дърветата ще бухат в онази прекрасна, изящна зеленина, каквато само ранната, априлска пролет има…

sureal dreams

❤ по пътя към училището на детенце има градинка – междублоково пространство, нищо особено, люлки и пързалка. но преди няколко дни някой минал и варосал стволовете на дърветата в чисто бяло, а самите дръвчета са оградени с камъчета, също в бяла вар, че даже и пънчето на килнатото от буря и отсечено дърво е белнало… зелена тревица, нарциси и лалета, тук-там див лук около белите стебла… направо сюрреалистично красиво! 😀

❤ мама, напълно в час с пристрастията ми към цветята и верен другар и ятак в тези ми увлечения – самата тя с много зелени ръце – ми подари бегония. явно, твърде много и на висок глас съм изказвала възхищението си от това прелестно цвете, което отдавна искам да имам 😀

обичам си цветята, наистина… половин час ровичкане в пръстта, поливане и всякакви подобни занимавки, които зелените ми приятелчета изискват – ето тези обикновени, рутинни занимания са напълно способни да изпразнят мозъка ми от всякаква мисъл! а понякога това е нещото, от което наистина имам нужда… балконската ми градинка расте 😀 и като казах балконска градинка –

не мога да ти опиша колко много се зарадвах, когато видях, че бебето-кумкуат, което отскоро си отглеждам, си има нови листеца! 😀 (честно казано, не знам какво да мисля за себе си – допреди години едва ли бих изпаднала в чак такъв телешки възторг от някакво зелено нещо, което е пораснало върху друго зелено нещо, но… явно, всяка възраст си върви с прилежащите й лудости 😀 😀 😀 ) както се вижда, моето дръвче е ашладисвано, както казват старите хора. и, между другото, доста интересен процес, който възнамерявам да разуча в скоро време, и, защо не, да приложа 😀

❤ научих нова думичка – kawaii. на японски е, и означава `сладко`, `готино`, нещо като американското `cute`. японците знаят как, наистина, само с няколко дифтонга да предадат цяла палитра от настроения! каваии. като споменах япония – (коничи уа, кети ❤ ) – винаги съм си падала по техните чибита. малки, сладки карикатури на неща с големи глави, големи очи и оскъдни черти на лицето, но с преекспониран някакъв характерен белег. та, в синхронен с новата ми-стара любов към глините, реших да се пробвам да видя как ще ми се получат чибита от полимерна глина 😀 оказа се, между другото, че kawaii е и нещо като стил в изработването на нещица от полимерна глина, та, ето ги r моите каваии чибита 😀

моркови, череши, домати… и нинджи! нинджата искрено ме радва, между другото, и е излишно да споменавам колко дзен се чувствах, докато работех по тези дребосъци – а те са дребни, наистина – по около сантиметър са. 😀  много се гордея със себе си – това е първия ми по-така опит с истинска полимерна глина, далеч няма да остане и последния, между другото. страхотно ми харесва, въпреки, че все още съм далеч от майсторлъка на джедаите в тази област, но пък имам много щурави идеи, които просто трябва да видят бял свят. а тези фъстъци ще станат или а висулки за телефон, или украшение за чанта. kawaii 😀

❤ брашното на сина ми. майка ми има един огромен килер, пълен с всякакви неща, в който Боро умира да се мушне и да си играе. майка ми му уйдисва на акъла и си правят компания, смея да кажа, че това е любимото място на света за джуниър. сглабя си разни неща, прави си експерименти… ахам. веднъж докопал отнякъде амоняк, и, заедно с всякакви семена, билки и подправки, го смесил в буркан, та и водица налял. идея си нямам какви точно катализатори са се сбрали в едно, както и каква химична реакция се е случила, обаче, без майтап, буркана взел да пуши, а аз съм убедена, че младши май наистина ще да е следващия николо тесла. 😀 та, пак на гости на баба, решил да види какво ще се получи, ако смели жито в кафемелачката. и беше много възторгнат, когато установи, че се получава… брашно!

прекрасно, гъсто, ароматно, хубаво пълнозърнесто брашно! опитах го – вкусно беше, почти толкова сладко, колкото и възторга в лицето на детето ми 😀 не знам. вероятно, търпя плясване през ръцете за това как точно възпитавам хлапето. но аз съм малко майка-небреже. не се впечатлявам особено от писанията по авторитетните детски издания. и предпочитам, вместо да мъча хлапето да смята с две ябълки плюс още две, да му обясня като човек от какво е направено човешкото тяло, след като ме пита. и вместо да го пляскам през ръцете, да го оставя сам да експериментира, играе, учи и открива как точно функционира света. че, иначе, ко не беше заврял шепа жито в кафемелачката, как щеше да знае как точнно става брашното? толкова доволен, между другото, че чак ще го носи в училище – да покаже на госпожата. докато ме мрънка да смелим `още, мамо, още много, за да омесиш хляб`. струва си да се обмисли идеята, между другото 😀 😀 😀 😀 😀 artboxafish❤ след ден аз – аз това – ще участвам в арт-фестивал. готино ми е. вълнувам се. и ще ми е приятно да видя приятелите си там. 😀 но…усещането е странно. едно е да показваш творенията си из интернетя и да се кефиш на лайковете, които получаваш. съвсем друго, обаче, да се изправиш пред живата публика, така да се каже, а за интроверт като мен това си е сериозно предизвикателство, и, знам ли – важна стъпка напред 🙂 (да се чудиш как съм излизала в жив ефир преди време 😀 😀 😀 ама едното няма общо с другото .) предстои да видим какво ще стане – всяко нещо си има първи път 😀 та така. истински мигове 😀 час от които е и този завършек на деня – в късната доба, докато преследвам съня, пишейки, с чаша чай и animal planet като звуков фон… хубаво е.. 🙂 16620_796361903713637_194750804_n

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s