Галерия

polymer-clay hooligans

tired as hell, slightly in a good way 😀

щурава седмица беше, но по най-готиния възможен начин 😀 емоциите около пролетния АРТБОКС, на който имах удоволствието да бъда сред участниците, готините хора, с които се запознахме и някак, още от веднага се сдушихме като приятелчета, служебни ангажименти, изпълнени с възможно най-голямото удовлетворение, пролетта, която вече няма накъде да мърда и скоро ще разцъфти съвсем… ето го моето време от годината. в което съвсем осезателно, сякаш, усещам как зимния застой се отича по вените ми с всеки полъх на вятъра и всяко вдишване на вкусния, изпълнен със зелено, въздух, с всяка разцъфтяла пъпка по цветята ми и всяко ново листенце, с ухиленото лице на сина ми, който се прибира щастлив от училище, защото нямат домашни, но пък за сметка на това – повече време за щуреене с приятелчета по градинки, преоткритата ми рецепта за кафе с яйчена черупка и люта чушка, непастьоризираната `загорка`, която се оказа много добро пиво, разцъфтяващият все повече балкон в `къщата на ветрилата`, който в скоро време ще приема гости на по чаша вино и сирене или със специалните ми гурме-гъби със сметанов сос с маково семе… после и моето си време, докато всички по къщята спят, в което да се усамотя в моето малко `светая светих`, в тишиа и в компанията на чаша чай, която забравям, докато пръстите ми създават поредното нещо… и макар понякога да ми се иска да имам силата да разтегля денонощието за повече от неговите 24 часа, все пак е прекрасно! обожавам пролетта!

напоследък доста от времето ми е посветено на полимерната глина и мъниците, които създавам. споменавала съм тук някъде, че обожавам съвременната японска култура, по-специално `чиби` и `манга` стиловете в съвременното изобразително изкуство. въпреки, че от години не съм хващала сериозно четката, оказа се, че именно полимерната глина ми дава отличната възможност да пресъздавам страстта си именно по тези стилове – моите малки полимерни хулигани са това въплатено вдъхновение 😀 разбира се, фейсбук винаги отнася първата вълна на еуфорията ми, когато създам нещо ново. но не мога да не публикувам и тук – в моята си къща, където главните букви далеч не са на почит, а аз се чувствам удобно като със стари пантофи след дълга нощ с високи токчета на дансинга 🙂 ето какви ги свърших тези дни:

льо льъв!

и льо крейьон

и дракон! всъщност – змеят, що пази чешмата 😀

и етюд за змей, лъв и нинджа 😀

drakon-luv1ако се чудиш къде е нинджата в картинката – значи никаква нинджа не е, ако я забележиш от първия път 😀

drakon-luv-ninja

и най-срамежливата змия евър, която не обича нито да се показва, нито да се снима 🙂

polymer-snake1

и мацинка, както би казал синът ми – също леко шашардисана 😀

polymer-cat1и нахилени маргаритки

вярна на себе си (аз върколак ли съм, или лукова глава?!) се опитах да пресъздам любимото си животно. шегичката е малко насочена срещу мен, защото моя сив вълк се получи миловиден като коте, но, въпреки сладкишестата му визия, да знаеш, че следващите снимки са на представител на вида canis lupus, било то и сладък като котка 😀 😀 😀

и… омлет с настроение! 😆

polymer-egg1такава съм 😀 захапя ли идея, не я оставям на мира, докато не я преекспонирам съвсем, пресъздавайки я във всички възможни варианти и перспективи, за които се сетя, но не мога да отрека радостта, която ми създават моите дребосъци от полимерна глина 😀 чудесно е! а аз наистина се чувствам още повече като малкото момиченце, което е преоткрило любимата си играчка 😀 😀 😀

та, така. благодаря ти, че се отби!

 

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s