Галерия

мармалад :D

няколко дни не вадих манивелата, за да подкарам лаптопа си и включвах телевизора, колкото да заспя на дивана, докато уж гледам `bones`. слънце, празници, вкусна храна, срещи с приятели, скитня по паркове и градинки, пресаждах прекрасните си цветя, а здравеца ми цъфна в бяло и лилаво едновременно, малките ваканции на прекрасното ми, щастливо дете, продължителни разходки. и работа! работих доста по проекти и поръчки, които ми доставяха истинско дзен-спокойствие. радост! чиста, спокойна радост, подправена с хубавото слънчице и зеленото във вятъра, с прегръдките на сина ми, че дори и със спотаената гордост от невероятните му пакости, които дори аз не бих могла да измисля 😀 няколко чудесни дни, изпълнени с мъничките неща, които ме правят щастлива – така, щото на моменти се чувствам като швейцарска пенсионерка, така навила си на масрафа, че единственото, което и остава да прави, е просто да се наслаждава на живота си и хубавите неща в него – които, зад а е още по-вкусно, далеч не се съизмерват с материалната си стойност 🙂

после си включвам компютъра – дори само с идеята да позабърша праха от това местенце – и, БАУ, грозната действителност отново ме халоса като с парен чук между веждите, напомняйки ми колко крехко е, наистина, всичко, и как така, с едно щракване на пръстите, се променят съдби и… губиш всичко. отново изроди, пребивали деца, отново `родители`, убили по особено жесток начин собствените си рожби, отново кретени по пътя и отново примирени попържи къде, по дяволите, живея, загледана в екрана на телевизора. в такива моменти, в които новините ме шокират и разстройват зверски, показвайки ми и една друга, извратена част от наличната вселена – честно, приисква ми се да си хвана детето под мишница и да избягаме някъде вдън горите тилилейски, на някое тайно и супер-безопасно място, където нищо зло не може да и застигне. да, повтарям се, но понякога чувството, че искам да избягам от грозотията и изродщината на тази планета, е особено силно.

после… после си поемам дълбоко дъх, разтърсвам крила, и си припомням моя начин да направя света малко по-добро място, с малко повече красота и светлина. цветята ми, детето ми, семейството и близките ми, малките късчета изкуство, които се раждат изпод пръстите ми… прозрачните, стъклени тухли, с които градя всекидневно купола, под който наистина съм скътала всичко важно и ценно, за което съм благодарна. вълк. игрив и предан, но и достатъчно бдителен, ако някой, по някакъв начин заплаши глутницата му…

тъй то. блогорея! 😀

та, тези дни, измежду празниците, слънчевкото време и набезите по паркове, работих по доста проекти. дзен-ът е много важен фактор в ежедневието ми, и, между другото, работата е това, което може да ми го осигури в доволни количества 😀

след някой и друг ден Боро завършва подготвителната група в училище. бях много приятно изненадана, когато мами на дечица от нашия клас ми гласуваха доверието да реализирам важен детайл от подаръка за госпожата ни по случай завършване на годината – а именно, поздравителната картичка 😀  ето какво ми се получи: 915тази прелестна уилоу, която чете книжка на детето си, е един от най-любимите ми печати евър. реших, че ще е най-подходящото изображение за картичка за учител – дори и заради небрежарската, леко домашна сцена, която представлява картинката. изображението, естествено, отново е отпечатано и оцветено върху крафт картон, защото все още не мога да се наситя на виталността и дълбочината, които придобиват цветовете, реализирани ли са върху различна от бялото основа. като закачка, за подложка съм използвала страници от стара книга така, че буквите и думите да са ясно различими 🙂 снимката е малко зле, за което искрено се извинявам, но в последно време и фотоапаратът, и светлината навън си правят много кофти шегички с мен, така че се наложи да снимам с умния телефон. 915-insтова е вътрешността на изделието. всъщност, картичката ще е, така да се каже, `опаковката` на реалния подарък. който е точно по мой вкус – вместо да купим поредния експонат, който госпожата да прибави към огромната си, учителска колекция от подаръци на пирзнатели дечурлига и родители, в джобчето от лявата страна на картичката ще се сложи гифт-карта, заредена със сума, която ще позволи на госпожата сама да си направи ама точно такъв подарък, какъвто иска. от дясната страна съм намислила да напиша посланието със стилизирани старобългарски букви 🙂 🙂 🙂 беше ми много хубаво, наистина, докато работех по този проект… спомени. това правя 🙂 и, полимерна глина, естествено 😀 не мога да се наситя на това си увлечение 😀 компанията ми от миниатюрни, полимерни хулигани расте в геометрична прогресия.

това приятелче е копие от полимерна глина на първото, мииатюрно жирафче, което направих от пластелин, и още тогава моя приятелка много го хареса. реших да я зарадвам тези дни – надявам се тази, леко подобрена версия на моето шашардисано жирафче, да й предизвиква усмивки всеки път, когато го погледне 😀 стилът chibi все още ми е вкусен за изпълнение и експерименти 😀 салатата е допълнена с нови артикули – ягодки и люти чушлета 😆

…и малки паленца ❤

и… принцеса лея! аз съм заклет фен на фантастиката. освен това, съм си дете на 80-те, когато `междузвездни войни` беше направо култ, а принцеса лея беше направо идол за всички малки момиченца от мое време. ето я и моята версия на любимата героиня 😀 poly-leia1това, което неимоверено много ме кефи в chibi стила е, че не е нужно да се използват много детайли или изразни средства, за да е разпознаваем обекта – достатъчно е да има един, характерен и преекспоннниран белег, за да се постигне прилика с оригинала. моята лея е мургавичка 😀 за това, обаче, сама съм си виновна – вместо сама да си смеся цветовете глина, които да използвам за личицето й, реших да се доверя на готов цвят, който, като се изпече – мургава лея. 😀 😀 😀 и така… толкова от мен засега – благодаря ти, че се отби при мен и ме изслуша 😀 ако не друго, поне мога да кажа от  мигове преживян опит, че най сладкият възможен начинн да привлечеш щастието на своя страна, се крие в тези три, простички принципа: polymer-pencils-love2прегръдки!

Нат

Advertisements

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s